За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Понякога, срещу Луната изправена по вълчи тъжно и с песен ще вия. Ще ближа кротко, по вълчи, раните. Пак по вълчи, в сърцето ще ги свия... Без страх, по вълчи вярна ще остана. Пребитото псе, по вълчи ще скрия... По вълч…
Ти пак ме гледаш с очи си жълти, нахлупила каскет от пеещи звезди. Защо ли, сърцето ми пак се пълни с тежка влага, та започна да сълзи. Копнежите ми, пак в примка стягат нежните ти, лунно-призрачни лъчи. Към теб Луна, в…
И тази вечер, пак плаче сонетът. Разтърсил небе, звездно посипано. Притиснал буря, а вихър догледно по къра на времето мълчи орисан. И тази вечеp, пак плаче сърцето. В тиха лудост, топъл лист отронен. В малко стихче, от…
Да бъдеш камък трябва, но мек си сторен по природа... в студеното, сърцето каменно се свива а в топлото се пука, зейва остра рана и тъй заплакваш с пясъчни сълзи до де превърнеш се в пустиня безкраен паметник на твърдос…
цигулки, флейти кларинети виоли туби и тромпети три кръгли барабани със тътен глух издишат с ритмичен звук от малките тимпани Човека с фрак ги удря весел с тънки палки с топченца на края като шега игрива подскачат топче…
Ужасни, некрасиви, бледи с тела от опнати въжета, покрити с пот и задкулисна мръсотия. тъй замъчени и морни символи на крехката ефирност… бели балерини, бели маски, изкривени, бели от болезнената слабост. цели в дим от…
отражение в прозорец много повече от задължение и нужда повече от влажен въздух в бялото мъгливо утро повече от мигновенна мисъл рееща се над дървета над гнезда и клони с поглед ясен на летяща птица виждам всичко чувств…
Една цигулка плаче… на своя бял нагръдник цигуларя цял ден я утешава и гали кестенявото и чело. А после уморен от нейните капризи си тръгва глух и ням. Във къщи може би от тишината той ще заспи пред телевизора и през но…
нима ще може някой да ти замени порутените сгради и мансарди обвеяния, романтичен ореол на късен залез в есента все още с аромат на лято, сребристо-розовия цвят на топлото небе, безгрижно още из ехото на уличките в маха…
Те няма как да научат че изобщо ги има, че изпълват главите ни и хартията, и гърлата ни. Не знаят дори колко са стари като старото вино ни опиват, горчат и сладнеят. Гърчат се вътре дълбоко във мозъка и ни карат да хващ…
Последни коментари