Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
Няма значение кога ще се срещнем, в жарък летен ден или в тиха есенна вечер Няма значение къде ще се срещнем, на улица шумна сред хорска гълчава, или на самотна алея в парка Няма значение какво ще ти кажа, навярно нещо…
Шестнайсет дома, ключ не ги заключи. Шестнайсет къщи, свещи осветиха. На Спасовден трагедия се случи. С шестнайсет души, живи се простиха. Шестнайсет гроба прясно изкопани очакваха шестнайсетте ковчези. Заплакаха шестна…
Не съм онази светла радост, която те държеше буден. По устните ми няма сладост – светът ми е горчив и труден...
А.С.Пушкин Сонет Суровый Дант не презирал сонета; В нем жар любви Петрарка изливал, Игру его любил творец Макбета; Им скорбну мысьл Камоенс облекал. ...
Заспива пролетният ден в просторите на вечер хладна, прегръдката й безпощадна сковава всичко в мрак студен.
Общо взето не посещавам кой знае колко сайтове за литература. Факт е, че стартирах от shtyrkel.eu. Но днес искам да споделя, че напоследък сайтът "Буквите" ме изненадва все по-приятно. ...
В моето старо огледало живее – кротка и сама – една облечена във бяло, усмихната, добра жена.
Няма блясък в моите очи. Дави се в сълзите им света. На живота екотът звучи в две горящи ледени слънца.
Ярослав Връхлицки За мъничко любов избродил бих света, бих крачил бос, без шапка в утрин синя,
Последни коментари