ВЪЛЧИЦА
Понякога, срещу Луната изправена по вълчи тъжно и с песен ще вия. Ще ближа кротко, по вълчи, раните. Пак по вълчи, в сърцето ще ги свия... Без страх, по вълчи вярна ще остана. Пребитото псе, по вълчи ще скрия... По вълч…
Профил
NellyIliewa
За менBiography: Родена и израстнала в България. Живея и работя в Германия. Имам две дъщери - с мен.
Последни публикации
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
ЗАМЪЛЧИ ЛИ ГОРЧИВОСТ
Ти пак ме гледаш с очи си жълти, нахлупила каскет от пеещи звезди. Защо ли, сърцето ми пак се пълни с тежка влага, та започна да сълзи. Копнежите ми, пак в примка стягат нежните ти, лунно-призрачни лъчи. Към теб Луна, в…
СОНЕТЪТ МИ ПЛАЧЕ ЗА ТЕБ
И тази вечер, пак плаче сонетът. Разтърсил небе, звездно посипано. Притиснал буря, а вихър догледно по къра на времето мълчи орисан. И тази вечеp, пак плаче сърцето. В тиха лудост, топъл лист отронен. В малко стихче, от…
С ВЯТЪР В РЪЦЕТЕ ТИ ДА ДИША
От Душата си правя мастило, в твоята да напиша Обичам. В сърцето ми, тъгата изпило, дъгите, размазани, се стичат. Вятърът, съюзник ми е вечен, ръцете ми протяга към тебе. Знае, че Душата ми обречена не ще изпусне дъх по…
ДОКАТО ЛЮБОВТА НИ РАЗДЕЛИ
В снежинките, си криехме усмивки. В дъжда блестяха нашите дъги. Пътеки ни бяха звездните извивки. А времето не спираше да лети. Прегръщахме се, с пориви на вятър. Целувахме се, с мирис на море. Танцувахме, с очакващото…
ПЕСЕНТА ЗА БЕЗКРАЯ
Порасна ли, да надникнеш в безкрая през очите-бездни на безстрастна Смърт. Душата и сърцето ти да знаят, че Любовта не винаги е без изход път. Порасна ли, да полетиш в безкрая без въже за бънджи и без крила. От абсолютн…
Без спор
Без спор Днес пак ли със тебе ще споря - отдавна ми писна да ме спъваш. Не слагай във тази дупка пломба - с тънкия си присмех се залъгваш...
Февруари
Тъжен, февруари се разплака. Снегът, замръзнал, тихо спи. Вятър разтрелва вяло мрака. Някога, някъде бяхме аз и ти...
Затворен огън
Под стряхата, сгушени птициунило поглеждат снега.Очите им - очи са на жрици,танцували нявга в жарта.Следите в снега си оставят -сякаш вятъра клонки е гонил.Снегът е кратък миг на забравана затворен в следите им огън.Ког…
Изгаряне от тишина...
Тишината ме изгаря -зеят раните воднисти...Дни и нощи минават.Парят мисли в единомислие....*Търсим идеалното в реала -а то минава някъде в страни.Усетено, в сърцето си остава,далеч от илюзорността. Уви.Оправдаваме стече…