"Любов" - Веселин Ханчев
разкритата мистерия...
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Сълзице, кой вятър те довя? Ръка ли в душа те постави? Да не би да си капчица роса или дъжда тук тебе забрави?
Без спор Днес пак ли със тебе ще споря - отдавна ми писна да ме спъваш. Не слагай във тази дупка пломба - с тънкия си присмех се залъгваш...
Тъжен, февруари се разплака. Снегът, замръзнал, тихо спи. Вятър разтрелва вяло мрака. Някога, някъде бяхме аз и ти...
Не ме отпращай в миналото, време! Аз имам още много да ти дам. Съдбата не успя да ми отнеме на словото изгарящия плам.
Не ме наричай сътворение, преди да дойда в твоя свят през оня смисъл, нероденият, сънуван с порив непознат...
Любовта ли на прага почука в тази нощ без луна и звезди, или просто шептеше капчукът, уморен от дъждовни бразди? ...
Самотата те гушка безмилостно. Устрието студено се спуска... Прерязва на китките вените. Ти си някъде сам във нищото ...
Ако болката още шуми като вятър, завързан с постеля... Ако дъжд непрестанно ръми и във чувствата капки споделя...
Прегръщай всички мои ветрове, които ме разнищват като хали. Бял жерав отсред тях ще те зове да помниш колко много сме си дали.
Последни коментари