Този разказ написахме заедно с едната ми дъщеря Елена Минчева и участвахме н регионален фантастичен конкурс. Естествено на олимпийския принцип, за участието. Но това съвсем не означава, че разказът е лош!
Самотникът и галактиката
Привлекателно елегантен в морскосиньото си сако, скрил очите си зад тъмните стъкла на своите очила Едмон Андерсън седеше небрежно отпуснат в шикозно кресло в панормната зала на космопорта и се наслаждаваше ...
"-Добра вечер. Докторе, здравей. Извинявай...събудих те...тежко ми е на душата...нека поговорим.. - Какво искате от мен?! Аз не Ви познавам!" ...ееех. .какво значи да познаваш някого. .колко трябва да знаеш? А ако има друг вид познаване? То познаването го има, знаем или не знаем. Там, където не е нужно да има думи, за да има разговор, там дето телата са просто една друга, не необходима реалност. В безкрая. Оня безкрай, дето може да се ...
КАК ЗАДВИЖИХ ИКОНОМИКАТА С 2 СТОТИНКИ ИЛИ КРАТЪК УРОК ПО СЪПРИЧАСТНОСТ С „АПАРТАМЕНТ-ГЕЙТ“ В България няма невъзможни неща. Днес сутринта, например, докато си правех кафе, получавам SMS от банката ми...
След като слязоха на станция Люблино и излязоха от метрото, Зулфакар и спътничката му за няколко минути изминаха стотината метра, които ги деляха от входа на комплекса, в който трябваше да отседнат...
27 декември 2010г.
Движеха се на три групи. След като слязоха на железопътната гара, Гулкиз вървеше на няколко крачки зад Зулфакар. Точно както я бяха инструктирали.
Тази история е продукт на въображението на автора. Всяка прилика с реални лица и събития е случайна. Москва. Декември 2010 г.
Резултати
Всички връзки
всички ключови думи