Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
На чужди думи и на чужди мисли не ставам роб, за нищо на света. Достатъчно робувам аз на листите, а те благодарят със тишина. Как искам ден поне и аз да мога без листи да се чувст…
Това ли е животът - търговия? Продават ни страната като стока, а тя като ранено куче вие и гърчи се от нечия жестокост. Звънецът депутатски отброява остатъци от крехкото и тяло. Н…
В отговор на К. Т. Благодаря ти, че прояви разбиране и прие изложените от мен аргументи. ...
Ха честито, Родино! Твоят празник е днес. Има много причини, но са без интерес. Режисират те лошо, некадърно дори дипломирани вождове с безкетапни мечти. Всичко в теб е спектакъл,…
Пролет е! Настана време пак зелено да ядеме. Има пресен лук и свеж, но с какво ще го ядеш? Краставици и домати гълтат ни по две заплати. По-добре е със маруля! Край със мръвки и с…
В тази безумна криза, няма за никого прошка. В пандиза директно влиза който е гепил кокошка. Пълно е с кокошкари, глупави мекерета, дето от глад са разбрали, че е в решетки късмет…
Ут ниделя нъ ниделя баба свива ми сърми. Искъм тази, пък с пителя да мъ нъгусти. Да ми сипи ут крилцету с многу лук и сос. Да прибуди в мен, в дитету, вечнию въпрос: Кво в ниделя…
Диалог, се води с две страни. Помисли! Не бързай тук да спориш. От която всъщност и да си, трябва просто с някой да говориш. Да не бъде всъщност монолог, онзи някой, даже и да ким…
Прощавай свят, че още дишам в теб, че вярвам във илюзии, в мечти. Но кой, кажи, крепи сега човек? Реалността без вярата боли... Прощавай свят, за всички грехове, за моите и чуждит…
Глухите петли пропъждат мрака и осмислят светлото начало. Даже слънцето сигнала чака, червенее се, полуизгряло... А кокошките съвсем смирени в полозите след закуска лягат. Тях не…
Последни коментари