За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение на Павлин Белишев от поредицата Чужда муза: "Мисли за мен като за жив, когато си замина! И много дълго не плачи.....
Вятърът носи из Лондон по дългите улици тесни, стон и възторг за една малка, красива страна. Припомня години на робство, години нелесни, а спомени сгрява, във вените мои кръвта. Днес също е робство, само че без ятагани.…
Последни коментари