ТЪМНО...
Тъмно. Тъмно. Тъмно е небето.
Категория
Категория от общността Поезия.
Всички видими публикации от общността по избрания категория.
Тъмно. Тъмно. Тъмно е небето.
ОТВЪД II Ти ще изтеглиш своя жребий и ще довлачиш своя кръст,
Душата ми е старо вино, нектар, от който пият боговете...
Почувствах се отново жива, след твоята слънчева поява. Учиш ме, подкрепата красива ме кара дълго да мечтая. Показваш ми по начин непонятен, че държиш на моята осанка. С жестове и думи на учител властен извират тайни чув…
Пролетта ме завива с цветна завивка. Очите ми нежно искат да ме целуваш. С топлото ухание на една усмивка, над върховете с мен волно да лудуваш. Обичам те, с душа жадуваща, невинна. Обичам те, с изгрева свеж песни да пе…
Родих се аз под щастлива звезда. Растях като волна, нежна пеперуда. Не знаех, че живота отнема радостта, не знаех, че ще имам толкова тежка съдба. Боря се с живота злочест, като хала стремя се всичко с добро да постигна…
На живота,толкова години....
Маса,две салати,чаши с кайсиев аромат. ...
Не желая аз на този свят прегръдка последна да ми е хладната земя. Не желая гроб да имам, на него обичните ми хора за мене да тъжат.
Честит ми рожден ден-Наздраве по Eneq Живея между капките на спом .......
щрихи от тъмната страна-2Град-мъртвец ,със зомбитанаселен,усмивката тук е почти.......
Тихо си тръгна от нас и разбрахме изведнъж, че дните и нощите ни не са вече същите,
на Майка ми,която преди 5 години се пресели на утрешният ден в един по добър свят вместо свещичките,които забравям да запаля в нейна памет"Тихо е.ти ли Господи, сбърка? Само котето тихичко ...
Защо сравняваш се със Вавилон ?!Света му правеше поклон.С величие и мощ, той бе срутен,със земята беше изравнен !
Дали НИЩО ...
едно стихотворение на Борислав Геронтиев от поредицата Чужда музаРеших,че след "Бухал" трябва да публикувам и това,че раздела ми орнитология да се допълни;-)Кукай,кукай до забрава и крепи прастарата надежда: сам човек д…
Кафе,закуска,бръснене,парфюм, със “Се`ла жур” започва всекидневният ми тур. Улици,срещи,усмивки,обиди премълчани,погледи топли и студени минават покрай мене. Не съм ...
В ъгъла на старото мазе, намерих шишенце със засъхнало мастило. Вдъхнах забравения аромат, а то с перодръжката на времето &....
Както бях обещал преди месец,че ще ви разкажа по-късно за работата и улиците и сега си изпълнявам обещанието Улиците са моя кабинет, бюро ми са пейките в парка, касата на нечия врата, може би кората на някое дърво. Небе…
Погледите ти твои дръзки,карат в сърцето ми чувства да кипят ,като в младо вино, и само обръчите на възпитанието мое, го удържат от любов непозволена към теб &...
Садя си днес картофи и в наведената си глава, за таз култура чуждоземна, строфи аз редя. Мисля си,ако бях още в ТеКеЗеСе-то, след време, вместо с кофи тез картофи,щях да ги  ...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза на Борислав Геронтиев
С този пост поздравявам всички съблогерки с настъпващият празник 8 март &...
Разочарован,стоя пред олющената сграда. Замислен,как Шекспир е вдъхновила да напишеза най-известните влюбени...
През пръстите ми като пясък изтече пролетта, като лист отронен лятото ми отлетя. От тежестта на времето приведен към &n...
На П.Снегът бавно пада над смълчаните ...
ЧУДАТ, до ръбатост, се спускам във гробапо тънко въже, на стоманена скоба.Под мен, мъртвецът тихо лежи-забравил и грижи и злоба,във спихнала кал, със разядени кости-личи си, не се е подготвил за гости. ...