Да си припомним "Магарешка критика" на Христо Радевски

Христо Радевски



МАГАРЕШКА КРИТИКА

Сгрешил един път конят:
ядосал се и кой знай как
ударил с подкования си крак
едно теле.
    Сгрешил тук конят.
    Ала законът
си е закон - той правдата раздава
и никому грехът не опрощава.
А при това чувствителната крава
    решила да се разядоса
и да постави публично въпроса
за рожбата си и за конския терор.
Събрал се целият животен двор
и почнали размяната на мнения
    за обвинения.
Най-първо взел овенът думата
    и казал да я карат умната.
    След туй свинята
говорила за чистотата.
    Петелът в миг изперпелял
от ритлата и с шумотевично
            самовъзпяване
    най-рязко порицал
безпринципното възгордяване.
    Говорили тъй три дни
    и три нощи животните
и думи разменили си обидни,
и обвинения страхотни те.
    Едни осъдили, а други оправдали
    сгрешилия неволно кон
    и въпреки това успяли
да спазят мярката на дружелюбен тон.
    Но ето най-подире става
    и дългоухото магаре
    и произнася реч такава:
"Съдворци, съоборци и другари,
аз искам да изтъкна най-напред,
че конят ми е първи братовчед,
че нас ни свързва дружба от детинство.
Но чуждо съм на всякаква лъжа,
затуй не мога да се въздържа
да не изтъкна неговото свинство.
    На коня знам и зъбите му аз
    и според мене
    днес неговото, коньово стоене
    помежду нас
компрометира нашия морал и дисциплина.
Макар че ми е първи братовчед -
не мога да отмина
държанието му като съсед.
Държи се като истинска гадина:
    неуслужлив
    и неучтив -
той в махалата ни е невъзможен.
    На неговия произвол
    е всеки там подложен.
Циничен и вулгарен с хубавия пол,
    с една реч - битово разложен!
Аз длъжно съм сега да съобщя
    това пред цялото събрание.
Да, нему липсват главно две неща:
    обществено съзнание
    и възпитание!
Така - веднъж посред пазара
    пред всички той
    нададе вой,
разхвърля къч, събори си самара
и разпиля една сергия,
    и за позор и срам
    показа там
скандалната си магария!
    Така не може!
Затуй предлагам нашето събрание
    да му наложи
    за назидание
    сурово наказание!"

Така говорил дългоухият герой.
    Събранието с факти слисал
и всички свои магарии той
    на коня щедро наприписал.

*

Това е басня, а героят е магаре,
    достоен триж за порицание.
Но между нас си казано, другари,
аз виждал съм такива критикари
    по нашите събрания!

1960