Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
"Земята на Ботев и Левски" е площ на Азис и Доган. Химера е думата - честност, лъжата на почит е там!
В замръзнал свят уви сме се родили ледът когато всичко вкамени. Нужни са незнайни, висши сили да почне този лед да се топи.
Да стенеш искам щом те обладая. Да закипи неистово страстта. Да се усетиш стигнала безкрая със впити нокти, котви във плътта.
на Майка ми,която преди 5 години се пресели на утрешният ден в един по добър свят вместо свещичките,които забравям да запаля в нейна памет "Тихо е.ти ли Господи, сбърка? Само котето тихичко ...
Приятелю, утехата ми земна е майка ти да чуя, да поплачем... Твойта липса е жестока бездна. Душата ми, превърна се във свлачище.
Какво разбуди моето дете? Сълзите ми, ли мокрят личицето по-светло от неземни светове?... От болката ли, будно е детето?
Дърветата приличат на принцеси отиващи на празничният бал. По пътя им, дантелени завеси и блясъци от зимния кристал...
Когато слънцето докосне вечерта.Луната гаснейки, поглежда към деня. Очите търсещи, отиват в спомена. Сърцето трепкащо увива се в тъга. Целувка в спомена напомня за нощта.
Ще ти разкажа за стената : Бяла. С прозорци, нарисувани наскоро. Първо далечна – и отсрещна второ. И трето – всъщност близка и позната.
Последни коментари