Поезия
Поезия 23.04.2016 Geolina 257 прочитания

Не искам да вали

Искам кафе
И голяма
лъжица надежда
че дъждът който
чука отвън
е от облак
Ще спре
Но небето се дуе
и по всичко
по всичко изглежда
че ще счупи прозорците
туй проклето
жестоко небе
А водата е бледа
и в ръцете ми чезне
умира
Сънувах трева
до колене
висока трева
Тя ми пя и
люля ме
люля ме
тъй нежно
Безспирно
като пумпал
въртя се
щастливата моя душа

Категории

Реклама

Коментари

Teri
Teri преди 10 години
Много е красиво!