Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
Не, не докосвайте слънцето с пръсти то е самотно във вечността. То е без време и без посока, не му е нужна дори топлина... >>>
Ръката на приятел ни е нужна. Само сърцето знае за какво наивната привързаност ни служи и търси упоителния говор.
Някой Някой пръсна във мойта градина шепа лунни лъчи – и мълчание. После леко нататък отмина и остави сребристо сияние...
“ Двама се карат – трети печели.” Народна мъдрост Покрай прашния път сред полето след дуела два трупа лежат, а над тях, извисени в небето, два орела високо кръжат.
Кому бе нужна тази нощ щом няма светлина в сърцето?.. Китарен звън с последния акорд изчезва в тъмнината на небето.
Съдба е! Не бях достигнал още края на пътя и в тунела спрях - там ярка светлина съзрях, помислих си : дали е Раят?
Последни коментари