"Любов" - Веселин Ханчев
разкритата мистерия...
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Здравей, Володя! Пиша ти писмо. Не ме познаваш. Аз те обожавам. Животът и смъртта са колело и да те срещна много се надявам. Днес още спорят кой те е убил, властта или пък водката…
Под душа съм на моята луна и къпя се в лъчите и неземни. Насладата и топло ме заля... Страхувам се нагоре да погледна. Искам този миг да продължи. Не съм достоен, казвам си, за не…
Дъждът е сух като червено вино и милва уморените ми мисли сякаш, че по вените разлива надежди и мечти кристално чисти. Небето е притихнало до сиво и кротко ръси спомени на капки.…
Брадата му бяла, съвсем като зима. С коланче на кръста. Със очилца. Той пълни чували с подаръци има за всички послушни и умни деца. Рогати елени му теглят шейната в прекрасната, ч…
По Коледа знам, стават чудеса, но чудото Борисов ни улучи. Той майката държавна разката. Късметът пак, уви не ни се случи. Чрез медиите влиза у дома. Не съм го канил, но ми се усм…
Като орли над грешната земя мислите кръжат и ме разглеждат. Кълват ме с клюн когато съгреша. Успея ли - в очите ме поглеждат. Изострят нокти щом съм по ръба. Почивам ли, ги дразня…
Ето, че се случи нещо в самия център на града, една елха с вълшебни свещи изгря пред старата липа. Загледаха се мълчаливи. Това бе липовият дом. Гостенката, тъй красива, бе седнал…
Боли ме Господи, боли. Безценното и то загнива. Откак министър е Веждѝ митът за Златен век се срива. Културата му, Боже мой, днес всички виждат, че не струва. Единствено не вижда…
Последни коментари