За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Водопад да бях,тялоти ти нежно бих искал със струи да облея. Слънце да бях,навсякъде бих искал с лъчите си да те огрея. Художник да бях,сечението ти златно.... ...
Между тракащите й токчета по тротоарите под прозорците изтичаха векове. Скитнице, ще ме срещнеш ли?
Последни коментари