Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
В очите ти гълъбово-сини търся отговори на вечни неща Детето в мен поиска да поиграе с косите ти, не е смешно, нали?...
Почувствах се щастлив като дете. Червен ми беше целият костюма. Брадата ми от снежни цветове. Накратко, старец който носи чудо.
Мен светофар попътен ме ужили: "До тук! Червено! Нямате късмет..." Да продължа? Не ми остават сили макар, че съм със карта, не с билет.
В мен се съживи отново звярът - ужасен, потресаващ, мълчалив... В уста с димяща маркова цигара, в очите вместо с пламък, с мощен взрив.
Не се надвиквай с тишината, тя може силно да крещи. От крясъка - словесен вятър вълна в очите ще трепти,
Изпълва ме самота, чак не мога да дишам. Тъжно навела глава мога само да пиша. Оглеждам се около мен - пустота и празнота, а аз самата съм в плен на собствената си душа. Мислите ми са незнайни, чувствата ми са нетрайни,…
Изпълва ме самота, чак не мога да дишам. Тъжно навела глава мога само да пиша. Оглеждам се около мен - пустота и празнота, а аз самата съм в плен на собствената си душа. Мислите ми са незнайни, чувствата ми са нетрайни,…
Последни коментари