За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
И обещавам - няма да ти пиша. Да ти разказвам колко ми е трудно, задъхано да измълчавам липси. Докато те очаквам да се сбъднеш. А в мен едно човече доверчиво,
Утро Утро. Слънцето след здрачна нощ изгрява. Топъл лъч далече ледения мрак прогонва. След кошмарни сънища душата се прозява. Сърце спряло свой забравен пулс догонва. Клепки побелели вдигат се отново към небето. Вкус го…
Денят от взривове се сепна, преди да дръпне слънцето нагоре отровен облак мантията метна и раните в душите ни отвори.
Както Бр,Нушич е казал,всеки иска да покаже новите си буйки пред другите,така че и аз не правя изключение ;-) Не е поет моя татко и майка ми не е поетеса. Коя ли ме ориса с рими,ритъм и стъпки стихотворни &...
Последни коментари