За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Газим, братя, във блатата и жадуваме разплата. Всеки някой е предал и за сребърник се е продал....
Позволих си да сложа няколко стихотворения,на друг български автор ...
Старица казваш? Ходи и раздава? Радват и се не само децата? А кризата не я ли притеснява? На пенсия ли е или заплата?
и ме извайваш - съвършена стомна *** П.П. Нуждая се от мнения (дори да са отрицателни). Нещо не възприемам достатъчно добре щурото препускане от лудостта на ежедневието към изкуството, към любовта на грънчаря, който всъ…
Пет куплета - нотни редове. Букви, като ноти подредени. Чувам в тях вълшебни гласове, горд съм, че са писани от мене.
Чаршафите отдавна са студени. Стаята е глуха самота. Бравата ръждясва уморена очакваща любимата ръка.
на едно дете Хайде,отвори очи! Страшното отмина. Все така ли ще мълчим. Помогни ми…помогни ми! Някъде във теб бучи старата лавина. Помъчи се…помъчи Да забравиш.Ще отмине…
Дяконе, де си? Народът е в робство държавно. Няма водач. Липсва му силният дух. Псува властта и проклина управата тайно. Моли се Богу, но Той за молитви е глух.
И тази вечер, толкова далече… от втората половина на живота, играеше си въженият мост у мен. На вечност. А в стъпките умираше водата…
Искам да те скрия. В някой лист от дъждовната гора на детството. Зад една изтрита гара. И лице… Само в паметта ми живи.
Навярно ще те има дълго… Дори след края на света. В косите ти с лице от зима ще спи забравена дъга.
Да откъсна лицето на спомена. Вкоравените устни да спра. Да изпия на залеза виното. От любов да поплача …така…
Последни коментари