Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
Когато в здрач денят догаря и уморени са от песни птиците, очаквам парещите твои стъпки под ударите бързи на сърцето си. Зоват ме и простенват чувства, възкръснали с милувката на дните. Очите ти запалват същността ми. И…
Когато ми казваш "Обичам те", зорница изгрява в очите ти, гърдите ти нежно докосвам и славеи пеят в Душата...
Място: Народно читалище "Св. св. Кирил и Методий - 1922" гр. София, кв. "Модерно предградие", бул. "Европа" № 20 Час 25 октомври 2010 г. · 18:30 - 20:30 С участието на поетите Адриана Зарева и Валентин Йорданов. Предста…
Капките дъждовни свирят по клавишите на тротоара своята есенна соната като същински виртуози. За лятото напомнят ми само есенните рози......
Вчера вечерта в обновеното читалище "Николай Хайтов" бяха обявени наградите от летния Facebook конкурс на Фондация "Буквите".
Есен е и вън е студено. На това отгоре е и мрачно. Такова време винаги ме зарежда с добри чувства, колкото и странно да звучи. Та... Предлагам ви едно чудесно стихотворение на Асен Масларски. Можете да го чуете на песен…
Тук птиците не пеят като в къщи, а ме проклинат с някакво врещене. Луната вечер също ми се мръщи и вятърът като прокоба стене.
Мириша на загнило и на старо. Бълхи и кърлежи са мое ежедневие. Една звезда си имам - силна вяра. Престоя си отчитам за падение.
Последни коментари