За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
В прозореца на тролейбуса съзираш твойто второ аз, като размазан грим, дъждовни капки по стъклото, но всъщност негови сълзи, изучаваш го, радваш му се, но виждаш болката му, стичаща се с капките вода, и разбираш, че душ…
Последни коментари