Не искам да вали
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Едно стихотворение от поредицата Чужда муза Осъме,сребрист Осъме, помниш ли лунната вечер? Вятърът волно развея гордите стройни тополи златният месец огрея твоите къдри сребърни ...
Ще те попитам - как да проумея колко е далечна близостта? В реално време двамата живеем, а нереална ни е любовта.
Дойде, настани се в скута ми... през очите на едно куче прогледна щастието Ухаеше на здравец. Ти видя ли го?
Козуначе си, зная с пълнеж - шоколад. Да те схрускам мечтая, че умирам от глад.
Градската пролет Градската пролет замислено крачеше, мълком се спря и до моя праг –
От звездите получих покана в лунен бар, тази вечер да ида и до късно сред тях да остана, звезден стриптийз да мога да видя.
на моят учител на сцената Станьо Михайлов - Батето Последно сбогом ще ти кажа, Бате! Гримьорната ни, дави се в сълзи. Костюмите висят като разпятие. Сцената е тъмна и мълчи.
Само леко притворих вратата. Не затръшнах, не врътнах ключа. Не издърпах докрая чертата. Искам просто сама да мълча.
Последни коментари