За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Раздялата рисува мъчителна татуировка отгоре по душата ми, останала без кръв... И няма я упойката от светлата спринцовка на кротката надежда от твоя полъх пръв... И затова се скривам в самотните си дрехи- единствено ост…
Във невидими вени преливам обич и когато спасявам съм все пак щастлива... Това е посоката, която ми сочи че още не съм мъртва ,а отчаяно- жива... Нещо ,че ме написваха като книга с чужди почерци и думички луди от душата…
Искам да се излегна сред тревата и всичките си мисли да забравя, да се почувствам център на земята, в природните ръце да се оставя...
Честита Коледа, честито Рождество, към всички посетили общност "Поезия",с пожелания за много здраве, щастие и усмивки!!! ...
Целувах те прекрасна самодива летях във облаци със твойте устни блестях сияех , ти красива прегърнати, полянката,цветята пъстри...
И прогонена от злите спомени аз мисля за очите нецелунати бягам по далечните пътеки на своята вина И още дълго ще си мисля за устните, фаталното привличане страт
Така веднъж във снежната алея Така веднъж във снежната алея видях следи: "той" бе минал с "нея". Аз тръгнах по следите и узнах какво се бе развило между тях: как тук над нея той бе тръснал клона, как там си бе изула тя…
Астенция, я люблю тебя! Със грапавата нежност на вестител със рошавата тъмнина на едрите зеници със трепета на пастор и на хищник...
Последни коментари