За теб ,приятелко любима
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Тежък дъх поемам за последно на раздяла. Пътищата ние с теб ще разделим и последно сбогом ний ще промълвим...
Искам кафе И голяма лъжица надежда че дъждът който чука отвън е от облак Ще спре Но небето се дуе и по всичко по всичко изглежда че ще счупи прозорците туй проклето жестоко небе А водата е бледа и в ръцете ми чезне умир…
разкритата мистерия...
Бешe животът ми зима... студена... с плахо слънце... и тъжна луна... и се нижеха дните... еднакви край мене... а смисъла търсех... в дали... и кога... И втурна се тя... закъснялата пролет... с нежния дъх... на пъпки зел…
Много често тихо разговаря по улиците, докато върви... В душата си понесъл е товара, който трябва сам да издържи.
Приемам критики всякакви - нещо в това стихотворение не ми харесва, но не мога да разбера какво.
Пътят О, Музо, така възвеличана! Дихание, и страст, и песен. Копнежът ми е блян за теб. Превий словата ми в надежда.
На 27 март 2009 г. /петък/ от 18.30 ч. в читалище "Николай Хайтов"/ срещу хотел "Плиска"/, гр. София ще се състои представянето на сборника къси разкази "Балкански ветрове" от Ина Крейн - Илияна Каракочева.
Смъртта е внезапна, Като гръм. Всичко става бързо – Като насън. Но може ли тя да се предотврати? Не е възможно, казвам ти.
Какво си ти… Измислен сън. Или реалност. Какво ти взех, живот. Или какво ти дадох… Длъжник ли съм на дните ти във мене.
Не желая аз на този свят прегръдка последна да ми е хладната земя. Не желая гроб да имам, на него обичните ми хора за мене да тъжат.
Последни коментари