Поезия 17.04.2011 AnnaMariaStanoeva 150 прочитания

***

Една цигулка плаче…

на своя бял нагръдник

цигуларя цял ден я утешава

и гали кестенявото и чело.

А после уморен от нейните капризи

си тръгва глух и ням.

Във къщи може би от тишината

той ще заспи пред телевизора

и през нощта ръцете му

ще тръпнат и на сън…

Реклама

Коментари