Поезия 27.05.2009 DianaIlieva 249 прочитания

Не съм

Не съм онази светла радост,
която те държеше буден.
По устните ми няма сладост –
светът ми е горчив и труден...

Не съм жадувана надежда,
която те успокоява,
животът ми е тънка прежда –
под пръстите ми излинява...

Какво остана? Празна чаша –
шампанското не я докосна...
Тъй тънка, че сама се плаша
от крехкостта и смъртоносна...

 


Реклама

Коментари

Kasimirtenev
Kasimirtenev преди 16 години и 11 месеца

Хареса ми!Долавя се страх, граничещ с отчаяние.Но празната чаша може и да се напълни, а от тънката прежда стават най-красивите и фини плетива.

Дано лирическата умее да плете.

DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 11 месеца
Благодаря, Красимир :) Всъщност, лирическата е много слаба в плетенето - освен на една кука :) Чак отчаяние - незнам, може би... Страх - обикновен страх. Едно време имаше едно стихче, което много ме караше да се замислям:

 

Спете внимателно, спете внимателно,

винаги има лисици навън...

Спете спокойно, но обезателно

много внимателно бдете насън...

 

 

pestizid
pestizid преди 16 години и 11 месеца
Случайна, откъде го изрови това стихче? Прозвуча ми като: "Хора, обичам ви. Бдете!" Юлиус Фучик 

:)))))))))))))))))))


DianaIlieva
DianaIlieva преди 16 години и 11 месеца
Това беше една куклена постановка - Приказка за страха. Не помня авторите, даваха го по "Сънчо" 1982-3 или там някъде. :) От цялата приказка запомних само това, но според мене то беше главното :)