Самопознание | Поезия

В моето старо огледало
живее – кротка и сама –
една облечена във бяло,
усмихната, добра жена.

Тя е напълно непозната –
загадка даже и за мен,
но знам, че ходи по земята
и ще я срещна някой ден.

Не знам дали ще се засмеем,
ще се познаем ли... Дано
да се научим да живеем
момиче и жена в едно!

Добави коментар

Коментари

DanaGer преди 17 години

Очакването ми да прочета нещо ново от теб не е било напразно:) За пореден път ме очароваш Случайна,благодаря за удоволствието.:)

DianaIlieva преди 17 години

Чест е за мен :) Благодаря, много се радвам, че ви е харесало.

IstinataPobejdava преди 17 години

Много е хубаво :-) Да...момичето с момичешките пориви продължава да живее у нас, дори когато вече сме жени...:-) Допада ми как пишеш :-)

DianaIlieva преди 16 години и 11 месеца

Знаех си, че има още доста момичета :)

se_chko преди 16 години и 11 месеца

Красиво пишеш

RositsaAtanasovaMin преди 16 години и 11 месеца

Ето още един Глогстер- вариант на твоето прекрасно стихотворение.

DianaIlieva преди 16 години и 11 месеца

Не мога да повярвам! Много, много благодаря!!! Просто не мога да повярвам, че някой е направил това за мен! Роси, просто нямам никакви думи. Благодаря ви много!

edinotwas преди 16 години и 11 месеца

От много време не бях чел нещо толкова красиво!

DianaIlieva преди 16 години и 11 месеца

Чудих се, и накрая реших да попитам : Има ли шанс да науча причината за отрицателните вотове, или просто някой си цъка от скука? Не се засягам, не си въобразявам, че стиховете ми трябва да харесват на всички, просто наистина искам да знам и ако има някаква смислена критика, да коригирам.