***
Само леко притворих вратата.
Не затръшнах, не врътнах ключа.
Не издърпах докрая чертата.
Искам просто сама да мълча.
Много късно задаваш въпроси.
Няма отговор. Няма „Дали?”.
Ако тръгнем към слънцето боси
няма никой да ни съжали.
Много късно е – чух опелото.
И остава едно – да мълчим.
А притворих вратата, защото
можем само това да делим.
Искам просто да помълча.
няма кой да ни съжали.
Понеже в твоя вид ми е доста категорично, а усещането ми е за кротост, :)
Така се случи с този стих, защото аз наистина съм доста категорична в изказванията и мислите си понякога. Първата корекция се приема - след доста размисъл и борба с категоричността ми :) За втората - няма ли да се наруши ритъмът, защото като че ли остават твърде малко срички?Моите поздравления!