Пътят | Поезия

Пътят

О, Музо, така възвеличана!

Дихание, и страст, и песен.

Копнежът ми е блян за теб.

Превий словата ми в надежда.

О, Милост, тъй човешка!

Грях, и стон, и прошка.

Сълзите ми са Миро твое.

Смекчи сърцето ми във жалост.

О, Мърдост, тъй заветна!

Живот, и самота, и преход.

Проблясъкът ми път за теб е.

Стопи искрата ми в безбрежност.

О, Мисъл моя, тъй грешна!

Борба, и хаос, клетка.

Паузата ми бряг за теб е.

Разлей потока ми във вечност.

Добави коментар

Коментари

Kopriva преди 17 години и 1 месец

Прекрасно използваш думите и в проза и в поезия-дарба!

IstinataPobejdava преди 17 години и 1 месец

Много е хубаво...достави ми истинско удоволствие...:-)) Особено със завършващата строфа на всеки куплет - право в целта...:-) Продължавай да пишеш и да ни радваш. :-))

zefira преди 17 години и 1 месец

Много се радвам ,че се е харесало на някого. Понеже аз нямам много опит в прозата. Написаното се зароди съвсем случайно. Странна работа, напоследък всичко, дето ми е на сърце и уста, иска да излезе на бял свят в стих. А това е нетипично за мен...поне досега. От малкото, което успях да напиша тия дни, научих първия си урок. Не мисли! Нещата се случват сами и думите като по чудо се нареждат. Странно, не знам как, сякаш от подсъзнанието. Просто ми се искаше да споделя с някого впечатленията си!

Kopriva преди 17 години и 1 месец

И все пак си стигнала до извода!"Не мисли! Нещата се случват сами и думите като по чудо се нареждат"Съгласна съм и в живота е така-"не планувай-нещата се нареждат,по-най добрия начин"-моето мнение!