13.12.2008 г. 03:28:54
Изпълва ме самота,
чак не мога да дишам.
Тъжно навела глава
мога само да пиша.
Оглеждам се около мен -
пустота и празнота,
а аз самата съм в плен
на собствената си душа.
Мислите ми са незнайни,
чувствата ми са нетрайни,
а сърцето си го дадох
и себе си предадох.
Нямам вече нищо мое
и защо живея, кой знае!?
Реклама
Още по темата
Поздрав за "Свети Валентин"
Поезия
· 14.02.2006
· veselin
Но, когато морето, небето, земята пред нас и над нас, и под нас замълчат В очите, в ръцете, в телата, в сърцата сто дявола дяволски думи шептят. Случайни, нетрайни и смешни, и грешни желания вплитат ни в ритъма нов и няма ни вчерашна, утрешна, днешна а пак безначална,…
Пустотата е ...
Поезия
· 12.12.2008
· DianaIlieva
***Пустотата е липса на смисъл,незапълнено с обич пространство.Някой, който до болка е викали безсмислено непостоянство. Пустота е когато те нямаи безсилна нощта онемява.Пустота е когато сме двама,а душата ми празна остава...
Без заглавие
Поезия
· 19.08.2009
· milenkova
Не, не докосвайте слънцето с пръсти то е самотно във вечността. То е без време и без посока, не му е нужна дори топлина... Бавно се смесва с небесния образ мълчаливо погалва една пустота, в която и ние протягаме длани, самотни слънца с небесни сърца.
Да се завърна в Анхиало
Поезия
· 04.10.2024
· DesiStoyanova
Анхиало ме вика, а аз съм далече, там дето градът расте, но не старее, а с копнеж сърцето е готово вече, морската вълна за миг да го залее ... Античен, романтичен, вечен е, този бряг, до който ще да стигна, в дреха от с…
Коментари