Поезия 26.11.2008 Deneb_50 356 прочитания

ТИХО Е


"Тихо е.ти ли Господи,

                       сбърка?

Само котето тихичко

                        мърка.

Майка милата,вече я

                            няма

и ни мъчи мъка голяма.

Тихо е в кухнята,дето

                          плетеше,

където супички вкусни

                 с обич вареше.

Тихо е.А телефонът

                     звънеше.

Как си майко-въпросът

                         ни беше?

Тихо е.А ти кротко се

                      трудеше,

и децата отгледа,и

     нощем се будеше.

Те пораснаха нейната

            гордост голяма,

ала нея я няма,нея я няма.

Тихо е.А телефонът звънеше.

Ще си спомняме само.

                             Хубаво беше."

Категории

Реклама

Коментари