Довиждане и доскоро!
Навън е топла зима, но все пак зима... А в мен е разцъфтяло и разкокичено, и раззюмбюлено.И ухае...Казват,че случайностите са неслучайни.Затова съм сигурна,че неслучайно попаднах сред вас-мил поетичен кръг от стотици до…
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
Навън е топла зима, но все пак зима... А в мен е разцъфтяло и разкокичено, и раззюмбюлено.И ухае...Казват,че случайностите са неслучайни.Затова съм сигурна,че неслучайно попаднах сред вас-мил поетичен кръг от стотици до…
Връхлитам те с въпроси, моя дъще- от теб очаквам верния съвет- дали да не взривя поредна къща, иззидана от мерзостния лед......
Колкото повече научавам, толкова по-малко зная за незримо и видимо. И дали запетая е денят безтегловен с примка стръмна и ловка към живот нов, изписан след гигантска диктовка?
Все скарани за пари имоти, днес мъртъв ден ги събра и приличащи на ужасени пилоти без компаса си-добрата сестра, те разбират, че си говорят
Аз съм котката,която сочеха,че е спокойна и че могат да премажат кадифения й нрав, но не виждаха,че нощем съска болката й знойна и в зениците й святка най-зеленият й гняв. Не достигаха със пръсти кожата й миловидна зато…
Макар, че тя роди ме - разбрах, че сме близначки, защото всяка думи ни бе с еднакъв ръст и мислите ни тичаха с едни и същи крачки, а пулсът - едновременен, римуван и чевръст.
След мама даже въздухът се срути и болката смали ме във зачатък. В епохата на немите минути крещя безгласно как ли-нататък
Този, който ме обича и когото аз обичам не е момък, а е гълъб-предан, топъл, звездоок. През деня ме гали с пръсти, а с крилата свои птичи ме издига мсяка вечер към небесен диалог... Че е моя първа обич и за него аз съм…
Любовта ми е днес пешеходка, не лети и не кара кола... Тя дори не посяда във лодка и си няма небе и крила...
Във невидими вени преливам обич и когато спасявам съм все пак щастлива... Това е посоката, която ми сочи че още не съм мъртва, а отчаяно-жива...