Под душа съм...

Под душа съм на моята луна
и къпя се в лъчите и неземни.
Насладата и топло ме заля...
Страхувам се нагоре да погледна.

Искам този миг да продължи.
Не съм достоен, казвам си, за нея.
Изцапан съм от земните лъжи,
а за небесни истини копнея.

Усмихва се, усетила, че сам
неволно от очите и се пазя
с присъщият ми вече мъжки срам,
нечистото по себе си да мразя.

Милва ме с небесни светлини
и сякаш ме целува по косата.
Букет ми е набрала от звезди
и кани ме на танц във тишината...

Пречистен и разголен като бебе
прегръщам я и нежно я целувам,
а тялото ми, като нея свети...
Под душа съм и със луна танцувам.