навярно...

Навярно
ще те има дълго…
Дори след края на света.
В косите ти
с лице от зима
ще спи забравена
дъга.
Ръцете ,знам…
ще пазят още
онази бяла мека пепел…
от изгорена
в други
памет.
Ще играят на двора
децата в нас.
С овехтялата сянка на вятъра.

А сега
остани.Да погледаме.
Как надеждата слиза.
От хълма ни…