Размисли на тема „Най-…”

Ние все се стремим да обобщаваме житейския си опит и да си съставяме изводи от преживяното. Къде по-добре, къде по-зле всеки формулира своите малки истини, видени през личната призма за добро и зло. Най-мъдрите човешки изказвания се превръщат в сентенции и крилати мисли, които прелитат през вековете, за да достигнат до следващите поколения.

Без да претендирам, че звуча зряло и мъдро, ми се прииска да споделя някои свои обобщения за човешките недостатъци и добродетели, които започват с „най-…”. Разбира се, вие имате пълното право да не се съгласите с мен. Ако изказванията ми ви прозвучат познато, то е, защото аз не откривам топлата вода. Със сигурност някой някъде из широкия свят може да е казал съвсем същото като мен.

Представям размислите си във флаш, за да затрудня малко онези, които обичат с копи-пейст да представят чуждите мисли и творения за свои. Така както това се случва с „Приказката за Завистта” и с превода на стихотворението „Аз съм жена”, което видях дори да участва в конкурс за най-романтичен стих, само дето не бяха ме уведомили за него. Но добре, че гугъл всичко издава…