Бързах към вкъщи. Беше един от онези януарски дни, в които рязко бе застудяло и целият треперех. Спомних си как посиняваха ръцете ми от студ и как едва свивах пръстите си. Оставаха само няколко пресечки и щях да съм на топло. Щях да си взема горещ душ и след това да си пусна някой филм. Имаше и бира в хладилника, а не бях гладен... Не бях пушил от две седмици.
Тъкмо пресичах поредната малка уличка, когато една кола едва не ме блъсна. Закачи .. ...

07.06.2010 г.

„... тъмноруса коса... за подстригване… веждите... да се почистят... вирнат нос...  мънички бръчици около очите – почти не се виждат, обаче ти си знаеш, че са там… да си купя крем след работа... някаква маска май ще е по-добре... сякаш не си на тридесет и пет години, а на сто и пет… сутринта пак се успа... кафето изкипя… не се гримира...”

– … да ми се рисувате и да се правите на красиви! – довърши на глас самият шеф и се изправи ...

           Домът беше в края на малкия град, заобиколен от борови и кестенови дървета. Планината се спускаше плавно до олющените му масивни стени, сутрин въздухът трептеше под новите алуминиеви прозорци, а слънцето се промушваше през клоните чак по обяд. Тогава в стаите се настаняваше новият ден, който за обитателите тук беше еднакъв и равен като усмивките, с които близките им го напускаха след един или два часа свиждане. Усмивки, които ...