Скършени клонки от красиви мечти безжалостно вятъра влачи, на бунище огромно от натрошени съдби, трупа купчини с болка и мъка.
Играчки захвърлени, разглобени в игра нещастно лежат във забрава, с нечуто стенание и неразбрана тъга, гъста мъгла ги зарива.
Неслучени спомени в неоткрито море, плуват самотно и давят се, вълните виновно ги завиват с брега и за топла надежда се молят.
Подмолни заблуди на фалшива подкрепа, разпръсква зари ...
След бурния рев на вълните
обгърнат от водна стихия
уморен от силни усещания
топло ми стана в студената шир
Застанал гордо под дъгата
спрял часовниковите стрелки
с топъл устрем на душата
уюта на детство ми върна ти
Посребрен от стълбата на времето
приех протегната ти ръка
поставяйки те близо до сърцето
разбрах какво е вечността
Топли ласки на детски спомени
нахлули тихичко във мен
сълзи прикрити нежно отронени
багрят .. ...
Още архиви