Misteria Vechna - Публикации

 

Преглед: >
 

ЦВЕТНИЦА

Роснала роса росица
над зелената тревица,
охлюва подал рогца,
а калинка скри крилцата.

Роснала роса росица,
и над китната върбица,
тя за празника да е росена,
да е свежа и зелена.

Роснала роса росица
над момина главица,
дето китка оросена
на венец е нагласена.

Роснала роса росица
на ергенската десница,
в нея цвете здраво стиска,
някоя мома да го прииска.

Роснала роса росица
и над малките дечица
тичащи в тревата ...

Пролет вездесъща


Само ти владееш сила
да събуждаш нов живот,
над природните стихии
властваш с устрем и замах.
Пролет моя, ти си вездесъща,
шеметна, вълшебна, ненагледна!
Плахо тръгваш, но настъпваш
все по-смело и умело,
до последно се раздаваш
с красота да пребиваваш.
...

Пролетно предизвестие

Готова да се включи във ефир,
разпрати дебютиращите репортерки,
теменужки разпространяват тихичко вестта,
че започва пролетна емисия.

Подсилва се зеленият декор.
Потоци отнасят разтопени снегове,
озвучавайки с динамичен ритъм,
студоито на водещата- Пролет!

Птиците припряно репетират хора,
за солото, все още се надпират,
всичките си знаят песента,
а тя е- пролет, пролет.

Чакаме я в уречения час,
предизвестени, че ще е навреме,
...

Честит празник!

Да завържем мартениците,
да развържем усмивките!
Да подканим здравето,
да ни е верен спътник!
Честита и благовеста да ни е Марта!

Замълчана болест

Запях те в моята песен,
сънувах те в снощния сън,
вдишах те с мъгливия въздух, 
да издишам, не смея сега.

Ръцете си няма да мия,
защото докоснах те с тях,
с нозете си стъпвах след тебе,
спрях да вървя върху тях...

Болна за тебе съм легнала,
не дишам, не спя, не вървя...
Болна, без теб се предавам,
друго неще да ме свърне!

Линея от мъка бездънна,
удавих се в скрита любов,
чакам те сам да откриеш,
чакам, само ти ще си лек.

...

ЛЕД

И стегна студ, втвърди водата,
от течност се превърна в гладък лед,
студът променя същината,
без милост вледенява мироглед.

Студът забива ледените тръпки,
кръвта забавя, тя едва пълзи,
острие от лед пронизва се в сърцето,
ледът не може да тупти.

Шепите ти, едва ли ще ме стоплят,
премръзнали от този силен студ,
сега съм лед, а бях вода течаща,
сега боля, допра ли се до плът.

Новогодишно

Отмина миг от безкрайността,
а ние го наричаме година, 
малките ни планчета увиснаха между това, 
какво желаем, и какво се случва.

Случайността не спира да се подиграва,
но внушаваме, че ръководим хода си сами,
изгубени в огромните житейски лабиринти,
ослепяваме за важните борби.

Втренчени в голямата си сянка,
очакваме светът да ни благодари,
а той, дори не може да ни вижда,
защото гледа, не през нашите очи.

Трепетите на ...

Кой бил виновен?

Фиктивната мъка
В една фиктивна държава, с фиктивен контрол, се случват реални драми и истинска смърт. Кой е виновен, се питат всички. Вината е наша- моя, твоя и на познатите ни. Мълчим съгласно, когато виждаме нарушения, сами нарушаваме правила и знаци, защото няма да ни хванат. Ако ни хванат търсим възможности за измъкване. Когато го прави друг е лошо, но ние сме добри. 
Всеки знае, че колата му има проблем, минава преглед при фиктивен ...

Малките жестове

Сутрин, още от събуждане,

се случват мънички неща,
които лекичко се трупат
и става купчинка до вечерта.

Купчинките се събират бавно,
ден, по ден расте купът,
пълни се със малки случки
и оказва се живота е това.

В очакване на шеметни събития,
някак си живота е отминал,
остават мъничките жестове,
в които истинското щастие се скрило.

Една целувка, очакван поглед,
една подадена ръка при трудност,
едничка дума, казана навреме,
уж ...

0 0 гласа

Къде изчезна

 

Къде отиде, пак изчезна,
не успях да взема нищичко от теб,
така останах да се чудя,
във този ден дали живях.
Тренирам се, но нямам резултат,
надбягваш ме, дръзко, без компромис.
подозирам, че си илюзорна зрителна измама,
събудя ли се, вече си отминал.

Заблуда е, че времето е мое,
усещам, как не ми принадлежи,
откраднато, на други зачислено,
няма да се върне в моите графи.
Колкото и да се сърдя,
загубата е неизбежен факт,
сплитам ...

Powered by PageSpeed