Времето на нашия живот.... на една част от него.

Можем ли да го зачеркнем? Искаме ли?

Всяка година - летуване на море....
Връзки, за да си купиш плочки за банята.... 
Пълна липса на безработица....
Делене на хората на "наши" и не толкова.... привилегии на "нашите" навсякъде: за работа, ВУЗ, жилища....
"Внимавай какво приказваш" съчетано с изобилие на политически вицове по всеки повод.... "Георги Трайков, доведи ми кон".....

За мен онова време не буди носталгия, не е тъжно, нито страшно.
Много неща намирам комични.
Детайли, с които бяхме свикнали и изобщо не ги забелязвахме.
Нито само бяло, нито само черно.

Сещам се за руския филм "Диамантената ръка", дето Сеня ходи в чужбината и като се върна, жена му го пита:

- А Кока-Кола пи ли? 

О, Винка, ти си излезнала един добър пророк :)))

Ние пък по времето на режима на тока си стояхме пред блока в градинката и щом изгаснеше, започвахме игрите "Подаръци", "Шише" и "Истината или се осмеляваш" :)) Беше много забавно. Май в зората на демокрацията беше режима и дори май беше на два пъти.

А помните ли купонната система? Аз още си пазя някои отрязъци поради невъзможността да се намерят продуктите.

Не си изпуснала, че не си била чавдарче, пионерче и т.н. Няма да се спирам на "срама" да ти вземат връзката :)))

Аз лично съжалявам, че не съм закачил да ходя на бригади, ама така било писано. Хората имат доста приятни спомени от там :) Аз пък имам спомен от пионерските лагери по морето. Яка простотия. Всички под строй до плажа. Цял ден се пържиш и ако са подходящи условията влизаш до три пъти във водата (пак под строй) и то за максимум 3 (Т-Р-И) минутки :)))

Друго... ами сещам се, че ако не отстъпиш място на възрастен човек в транспорта рискуваше публично порицание и някой друг шамар. Учителките също раздаваха шамари без бройка (до ден днешен ми пищат ушите от един превъзпитателен сеанс на покойната другарка Максимова). Въпреки това си я уважавахме и обичахме докато ни преподаваше.

Портаджийството беше често срещано. Най-добрият ми приятел ме изпорти, че съм изкривил вилица в стола, за което пак ядох бой от същата другарка и ме заплаши да ми земе чавдарската връзка.

Оф, спомени много от тогава. Дано да не се връща никога тази простотия и дано един ден да мога да обясня на баба ми, защо парното е скъпо. 

Имаше режим на тока и режим на водата - и двете в социализЪма.

А купоните бяха в началото на демокрацията - в т.нар.Луканова зима. Еййй, голям глад беше. 

Дето те е изпортил приятелят ти, Ейс, това едва ли има общо с обществения строй...

Моите спомени от бригадите са кофти: то не беше култучене на домати, не беше плевене на моркови на принципа "кое го мотика пожали", къпане с ледена вода на чешмата в двора, сбивания с "местните"....  

Ейййй,Шогун,какви спомени събуди в мен само-бригадата за домати,никога няма да забравя мириса на утринното поле-нещо смесено между мокра мръст,от ранната роса и гнилост,от поразвалените домати,години след това неможех да хапна домат.Ако не изпълниш нормата-чистиш тоалетните,но най-хубавите неща си бяха нелегалните сбирки посред нощ в някое бунгало-с китарата и бутилка водка,и......обикновени вафли,с лимонова есенция,красота