BgLOG

О, спомняте ли си госпожо..... (господине)?

от professor на 13.05.2008 12:19 8 коментара , 454 прочита
Етикети: спомени

Спомени, спомени...Трябва ли да помним и какво да помним?
Човешкият мозък разполага с механизъм, който му позволява доброволно да заличава лошите спомени, хората могат да се научат избирателно да потискат лошите спомени! Така твърдят учените! И повечето хора сме такива. Стараем се да заличим лошото от съзнанието си, да се отървем от него и да продължим начисто напред!
Според учените седалището на неприятните спомени е в кората на централната част от мозъка. Те смятат, че нервните клетки, които досега бяха познати като център за контролиране на движението, са всъщност и идеален склад, или по-точно архив, на лошите спомени. А трябва ли да ги складираме, или да ги изтриваме, как мислите?
От кой тип хора сте вие? Принадлежите ли към този тип хора, за които казват "помни като слон"? И какво са спомените за вас? Кой е първият ви съзнателен спомен, например?
Ето и моят поздрав, към всички, които помнят само доброто!
http://www.vbox7.com/play:878354bf

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от Liavo Diasna на 13 май 2008, 12:38

Предпочитам да помня само най-хубавите, лошите, ако са много лоши се опитвам да забравя, ако не са толкова лоши, те сами се изнасят от паметта ми.
Абе аз и хубавите забравям, и ако не ги помня изцяло поне знам, че са били хубави и това ми стига за да ми е приятно :)

# | от professor на 13 май 2008, 13:06

...важното е да се съхрани хубавата емоция и радостта, породена от нея, нали? :-)

# | от Lord deSword на 13 май 2008, 14:29

за това съм на принципа - важното е да е весело:)
така дори и всичко да помниш, поне хубавото ще е повече, а ако забравяш - е поне знаеш, че в повечето време си се забавлявал:)

# | от denijane на 13 май 2008, 19:46

Помня всичко :) Ама гледам да не му позволявам да ми въздейства твърде много ако е неприятно. Затова пък приятните неща много ми влияят :) И сънищата, особено приятните страшно много ми влияят.

А за първия спомен, спорно е. Аз си мисля, че е един папагал в квартирата, в която сме живяли като съм била бебче, но може и да е кутията сладолед, в която никога не е имало сладолед, но аз си бях наумила, че е имало :) И двете са някъде около годинка.

# | от queen_blunder на 13 май 2008, 22:44

Много забравям! Ама наистина много... Лошото бързо го изхвърлям и това е някаква моя защитна реакция.

# | от professor на 14 май 2008, 13:50

ИЗВЯХВАТ спомени и песни,
прекършени крила тежат
и в земната печал унесени,
вървим по своя стръмен път.
Край нас годините минават,
като забързани вълни,
и към морето на забравата
отнасят златните ни дни.
Къде са нашите надежди,
къде са нашите венци?
Потайни извори оглеждат
ликът на скръбни мъртъвци.
И сред просторите унесени
в сънят на есенни мъгли,
напусто пламенни стрели
излъчват скръбните ни песни.
Н. Лилиев

# | от Nasty на 14 май 2008, 14:41

Установила съм за себе си, че мога да запомня всичко задълго само ако в момента на случката не мисля за нищо друго, а чувствата и усещанията ми са съсредоточени само върху "сегашния момент". Независимо дали усещането е лошо или добро. Освен това не мога да си спомня много от нещата, които съм учила в училище, но пък за сметка на това си спомням отлично изводите до които съм стигнала сама. Искам да кажа, че това което съм учила в училище е опитност на някой друг, от мен се е искало да го запомня механично и съм го направила за момента, но след време съм го забравила, защото не е от значение за мен, не съм стигнала сама до това.
А първият ми спомен е още докато съм била в корема на мама, колкото и странно да звучи си спомням как ходихме да купуваме кола, татко не хареса оранжевата и избра зелена. Когато преди няколко години споделих спомена си с майка и татко те бяха много учудени. Следващия ми спомен е от люлката, в която ми беше толкова приятно, а след това когато ми скриха биберона на една годинка.

# | от professor на 14 май 2008, 15:03

Bраво, Nasty ! Твоят първи спомен граничи с паранормалното! това е един феномен! А иначе си права, трябва силна концентарация в момента на събитието, за да може то трайно да се запечата в съзнанието! И при мен е така, когато се съсредоточиш върху ставащото, тогава споменът е дълготраен!
С поздрав и :-))!

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

О, спомняте ли си госпожо..... (господине)?

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Общности

BgLOG

Категории

Архиви

О, спомняте ли си госпожо..... (господине)?

RSS за коментари Коментари

Последни коментари

Най-четени публикации

Общности

BgLOG

Категории

Архиви