Всички публикации по категория Поезия

Поезия

Преглед: >
 
Преглед: >
avatar

Между редовете

Между редовете 

Разстоянието 
между редовете 
е най-голямо. 
Защото там 
стоят тайните 
и пазят стиха...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ
avatar

Жега

Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.
Сол лепи по жадна кожа,
препотила струи жар,
къс гореща ламарина
е сърдечният юлар.
Пиковете се задъхват
ненормирани израстват,
гневовете темперират 
и вибрират в мараня.
Талази жупел
търсят сянка
под изсъхнали дърва,
мързеливо се разтягат
в русло на пресъхнала река...
Воден пост мори тревите,
чупят снаги и пращят,
молитви мокри
пеят ...
avatar

В центъра на лятото

В центъра на лятото

В центъра на лятото 
някъде в ъгълчето между 
сърцето, пулса и душата, 
в едно друго измерение, 
където думите остават без дъх, 
стихът е грях и страст. И изгрев. 
Узрял. Чувствен. С аромат на жена. 
И с вкус на праскова. И смокиня. 

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ   
avatar

Смисълът

Смисълът

Когато по облото на думите 
тишините спънат се онемели
до рани от болка и любов, 
тогава смисълът да те има
боде и пише по сълзата време, 
като неизречена молитва 
за дъжд и стряха...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ
 

avatar

Ноктюрно

Ноктюрно

Когато усещанията натежават
в болките, прошките и лудостите,
тогава белезите и ръбчетата
в мен не болят, пазят ме . . .
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜
   
avatar

Стихът

Стихът

Когато думите се прегърнат 
допрели сълза в сълза, 
а пулсът чертае любов, 
тогава пропукват се тишините 
и стихът просто живее...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜
avatar

В ъгълчето на утрото

В ъгълчето на утрото

Когато по огънчето на цигарата 
пресичат се измерения и посоки, 
тогава в ъгълчето на утрото
един натежал от време и белези
стар часовник брои безвремие. 
И пише душата ми. С шепа лято.
Тогава аз те чакам по-тих и от смисъл.
А ти ще дойдеш по-нежна и от страст...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼
avatar

Безвремие

Безвремие

Реших да потърся в Махалото на Фуко
безвремие във времето. Пораснал до прошка.
Събрах всичките си думи които прощават, 
очертания, тишини и многоточия като молитви. 
В две шепи любов. В една сълза. В един свят.
Дадох им смисъл и усещане. Обич. И рана.
Намерих недописани разстояния. Поезия.
Разнежена октава. Лято. И теб...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼

avatar

Етюд за обичане

Етюд за обичане

В някакъв предишен живот
бил съм дума, слово, мисъл, 
усещане, камъче в обувката,
парченце тишина и тъжно мълчание.
Сега правя само това което трябва.
Обичам. Затова сега съм просто
само едно обичане. Късче поезия.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®
˜
avatar

Обичам те

Обичам те 

Когато прошепна Обичам те! 
думите събират светове 
и изгарят буквите от страст. 
Тогава сърцето пропуска такт
и къса тишините на срички 
за да те напише в капка поезия...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®
˜ 

Web accelerated via IISpeed by We-AMP