Всички публикации по категория Поезия

Поезия

Преглед: >
 
Преглед: >
avatar

Етюд за обичане

Етюд за обичане

В някакъв предишен живот
бил съм дума, слово, мисъл, 
усещане, камъче в обувката,
парченце тишина и тъжно мълчание.
Сега правя само това което трябва.
Обичам. Затова сега съм просто
само едно обичане. Късче поезия.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®
˜
avatar

Обичам те

Обичам те 

Когато прошепна Обичам те! 
думите събират светове 
и изгарят буквите от страст. 
Тогава сърцето пропуска такт
и къса тишините на срички 
за да те напише в капка поезия...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®
˜ 

avatar

Метафорично

Метафорично

Когато
свет­­­­­­ът тежи 

от метафори, 
посоки 
и липси. 

От думи, 
остриета,
и прошки. 

Тогава
една сълза, 
мъничка
шепичка 
тишини в 
дъжда
прошепва:

светът е 
неприлично 
жаден 
да чуе пулса, 
който чертае 
диагноза Любов.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼
avatar

. . .

. . . 

"На края на света
където свършват думите
е Словото"
Атанас Далчев

Преди стиха 
е болката.
След стиха 
идва сълзата.
Накрая остава 
Словото на Далчев.
Ще имаме ли време...
Да обичаме ?

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼
avatar

Етюд за времето

Етюд за времето

Когато събереш парченцата
счупено време в шепи 
и усетиш как думите пият сълзи, 
а буквите случват съдби, 
тогава познаваш лятото и любовта, 
и разбираш защо си живял...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼
avatar

Камерно

Камерно

Когато тишината скрие в шепи 
разплакани парченца разпиляна душа, 
тогава тя става остра и грапава 
и боли до последното късче, 
захвърлена самотно в ъгъла 
на онемялата по теб сълза...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼

avatar

Жажда

Жажда

Душата ми е жадна
за две длани горещи,
в които да ме има нощем
с мирис на лято.
Където уморена душата, 
като отронена сълза 
иска да се сгуши...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼

avatar

Лудост

Лудост

Когато думите и тишините в мен
скрият времето в сто измерения,
тогава запалвам безвремието 
в сто недописани многоточия. 
Защото лудостта страшно ми отива.
Лудостта да обичам...теб.

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼
avatar

Етюд за времето

Етюд за времето

Когато събереш парченцата
счупено време в шепи 
и усетиш как думите пият сълзи, 
а буквите случват съдби, 
тогава познаваш лятото и любовта, 
и разбираш защо си живял...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼
avatar

Защото трябва да се напиша

Защото трябва да се напиша

По страниците на живота, 
някъде там между редовете, 
заслушан в шепота на тишината, 
търся времето и безвремието 
за да намеря себе си 
в думите и многоточията. 
Защото трябва да се напиша. 

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®Ⓥ˜☼

Web accelerated via IISpeed by We-AMP