Всички публикации по категория Поезия

Поезия

Преглед: >
 
Преглед: >
avatar

Вечност

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана,
бунт отговаря с грохот и тътен.

Шамари дъждовни шлевят скалите

зъбери вият свистящото ехо.


Мълнии цепят небето оловно,

слизат надолу по стръмните урви.

Екот гърмовен камънака разтърсва

изронен, улеи врязва в дерето.



Дъбрави вековни подпират гърбини, елите кършат клони превити.

Потоци стремглаво препълват реките,

завличат в бяг грамади от шуми.

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана

...

avatar

Радина

Излезе Радина на бащини двори,
Слънце се сви завистливо, 
косите и- струи златни снопици,
заслепиха силно лъчите. 
Лазурът смрачи се от срама, 
че не синее, като на Радина очите,
затъмниха се облаци бели, 
не белеят пред млечната кожа.

Асмите спуснаха се да я галят, 
засмя се Радина звънливо.
Славей разпя се и млъкна, 
звучеше край смеха и фалшиво. 
Цветята се приклониха подир
стъпките на ногите боси, 
затоплили нежно земята, 
...
avatar

Светоусещане за Поезия

Светоусещане за Поезия
 
Между писането и графоманията, има тънка линия. Дебни линията, за да се самоуважаваш. Николай Луканов 
„Навярно истинска е поезията, в която откриваш себе си от пръв прочит...” Мария Лалева

Има хора, които просто са изтъкани от поезия... Хора за които поезията е просто живот. Едни са постигнали богат вътрешен мир, други- богата вътрешна война... Уважавам повече другите, поетите. Талантливите моливчета.
Не се ...
avatar

Ха̀йку

Ха̀йку

Ха̀йку (на японски: 俳句) или хо̀кку (発句) е литературен жанр на традиционната японска лирическа поезия, навлязъл през 60-те години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.

Отличава се с изключително кратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 она (японският он е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се ...

avatar

Между редовете

Между редовете 

Разстоянието 
между редовете 
е най-голямо. 
Защото там 
стоят тайните 
и пазят стиха...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ
avatar

Жега

Градусите сюблимират
с ескалиращ темперамент.
Ветровете носят пепел,
изгорени синева.
Сол лепи по жадна кожа,
препотила струи жар,
къс гореща ламарина
е сърдечният юлар.
Пиковете се задъхват
ненормирани израстват,
гневовете темперират 
и вибрират в мараня.
Талази жупел
търсят сянка
под изсъхнали дърва,
мързеливо се разтягат
в русло на пресъхнала река...
Воден пост мори тревите,
чупят снаги и пращят,
молитви мокри
пеят ...
avatar

В центъра на лятото

В центъра на лятото

В центъра на лятото 
някъде в ъгълчето между 
сърцето, пулса и душата, 
в едно друго измерение, 
където думите остават без дъх, 
стихът е грях и страст. И изгрев. 
Узрял. Чувствен. С аромат на жена. 
И с вкус на праскова. И смокиня. 

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ   
avatar

Смисълът

Смисълът

Когато по облото на думите 
тишините спънат се онемели
до рани от болка и любов, 
тогава смисълът да те има
боде и пише по сълзата време, 
като неизречена молитва 
за дъжд и стряха...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜Ⓥ
 

avatar

Ноктюрно

Ноктюрно

Когато усещанията натежават
в болките, прошките и лудостите,
тогава белезите и ръбчетата
в мен не болят, пазят ме . . .
© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜
   
avatar

Стихът

Стихът

Когато думите се прегърнат 
допрели сълза в сълза, 
а пулсът чертае любов, 
тогава пропукват се тишините 
и стихът просто живее...

© Ванко Николов ©_Българионъ° ®˜
Web accelerated via IISpeed by We-AMP