Скършени клонки от красиви мечти безжалостно вятъра влачи, на бунище огромно от натрошени съдби, трупа купчини с болка и мъка.
Играчки захвърлени, разглобени в игра нещастно лежат във забрава, с нечуто стенание и неразбрана тъга, гъста мъгла ги зарива.
Неслучени спомени в неоткрито море, плуват самотно и давят се, вълните виновно ги завиват с брега и за топла надежда се молят.
Подмолни заблуди на фалшива подкрепа, разпръсква зари гръмотевични- опити грешни и сламки изкуствени прегризани още в основата.
Във бяг без посока се лутам навсякъде и търся стабилна опора, но червеи стържат, прояждат гредите, във прах се превръщат мечтите.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви