Преди няколко дни взех окончателно решение да започна да колекционирам неадекватни отговори на въпроси. Материалът засега е оскъден, понеже не съм се сещала досега да си водя записки, но въпреки това ще го споделя с вас.
Описаните случаи са съвсем реални (аз съм човекът, задаващ въпросите), а не са измислени.
- Извинете, продавате ли тенджери за варене на ориз?
- Не, имаме само яйцеварки.
- А в тях дали може да се вари ориз?
- Не, не може.
- Благодаря ви за отговора.
............................
- Продавате ли компютърни мишки?
- Не, имаме само слушалки с микрофон.
- А те дали вършат същата работа като компютърните мишки?
- Не, не вършат.
В трамвая зад мен едно голямо момче си е пуснало силна музика. Търпях известно време виещата чалга и се обърнах към него:
- Извинете, бихте ли намалили малко музиката?
- Защо? Пречи ли ви?
Не се сетих какво да му отговоря и си замълчах.
- Деца, кой от вас не носи гланцово блокче?
- Аз нося.
- И аз нося.
- Питам кой НЕ НОСИ, а не кой НОСИ. Кажете ми сега: кой НЕ НОСИ гланцово блокче?
Същите отговори.
Още един също съвсем истински случай.
- Какъв е резултатът от мача засега?
- Нула на нула.
- А за кого?
Като бях в VІ клас имах навика да връзвам коланчето на престилката на Таня, която седеше на чина пред мен за дъската на облегалката. После й дърпах плитката. Нещо като ухажване, нали разбирате. Не знам защо другарката Мантаркова по руски изобщо не се забавляваше с това мое поведение, ами ме вдигна да ме изпита. Трябваше да кажа как е на руски прасе. Бе, скачах на куц крак, въртяхсе, но "отникъде взорът надежда не види". По едно време Таня прошепна: "Грухало". И аз като удавник за сламка повтарям: "Грухало".
На другия ден в присъствието на майка ми се наложи да обяснявам защо съм се подигравал на учителката.
- Отмениха грипната епидемия! - За кога?
- Обърни диска - съветвам аз.
- Накъде? - следва въпрос...
- Колежке, знаете ли къде е дистанционното?
- Знам.
- А защо не ни казвате?
- Ами защото не е прилично да се намесваш в чужди разговори.
Една сутрин вкъщи беше прекъснала връзката с интернет и аз се обадих на доставчика да отстранят проблема. След около час на вратата се звъни. Отварям и един човек ми казва:
- Добър ден! Вие сте се обаждали, че имате проблем с интернета.
- Да, така е - потвърждавам аз. - Само аз ли нямам нет?
- Не, много хора са ни се обадили. Май целият ви квартал няма. Виждам, че имате рутер. Трябва да го погледна - може там да е проблемът.
- В моя рутер?! - възкликвам аз. - Искате да ми кажете, че кварталът няма нет заради моя рутер?
- Не, не съм казал такова нещо, но съм длъжен да проверя.
- Добре, проверявайте, но ми се струва, че само ще си загубите времето да търсите причината за проблема там, където не съществува.
И човекът въпреки моите възклицания, все пак провери дали рутерът ми е наред. Естествено, че беше. Това бяха просто излишни усилия и прахосване на времето, само заради липсата на елементарна логика. А иначе проблемът беше централен - нещо се беше объркало при тях.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още архиви