Предлагам да се запознаем и да дискутираме проектозакона за училищното образование

15 февруари 2012, 17:42 Публикувано в Начално образование | 13 коментара , 8671 прочита
Категории: 4-ти клас, 3-ти клас, 2-ри клас, 1-ви клас, Новото образование, България, Училище, Новини
Ключови думи: деца, образование, учители, ученици, реформи, монм, проектозакон за училищното образование
Скъпи колеги и приятели на общността, подготвеният нов закон съдържа качествено нови положения и залага редица реформи в образователната сфера. Създават се нови органи и институции, въвеждат се нови длъжности с различни функции, взаимоотношенията между всички звена стъпват на една друга, различна база. 

Документът е много обемен и колкото и да се опитвах да отделя само различното, новите акценти в него, бележките заедно цитираните клаузи са десетки страници. Тъй като това е най-важният документ в системата на образованието, за който са отредени само две седмици за публични дебати преди да бъде внесен в парламента, предлагам да се запознаем с него и да изкажем мненията си. 

Със сигурност всички наши мнения ще бъдат удостоени с внимание от институциите. 

Целият текст на проектозакона за училищно образование е тук: 

http://www.minedu.government.bg/proekt_zakon_obrazovanie_14-02-2012.pdf

А това са пунктовете, отделени от мен. Конверторът от pdf формат в doc формат допусна много излишни интервали между думите и замени някои букви, за което моля да бъда извинена. С болднат текст ще откроя личните си коментари.

Усвояването на българския език и книжовните му норми става приоритет на училищното образование. 

Чл. 18. Усвояването на българския език се изразява в:
1.  овладяване на знанията и уменията и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование по образователно направление "Български език и литература";
2.  овладяване на знанията и уменията и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка по учебния предмет „Български език и литература";
3.   спазване на книжовноезиковите норми в учебните часове по всички учебни предмети, при дейностите по различните образователни направления, в конто обучението се осъществява на български език, както и в заниманията по интереси;
4.   спазване на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и училищното образование при общуването на педагогическите специалисти с децата и учениците.

Чл. 19. С изключение на учебния предмет "Чужд език", на учебния предмет "Майчин език" и на учебните предмети, които се изучават на чужд език, учителите са длъжни да преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовноезиковите му норми.

Чл. 20. (1) Овладяването и прилагането на книжовноезиковите норми на българския език от учениците е обект на проверка и оценка от учителя в учебните часове по учебния предмет „Български език и литература".
(2)  Степента на усвояване на българския книжовен език от учениците се установява чрез националните външни оценявания.
(3)   Спазването на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и училищното образование се съблюдава от педагогическите специалисти.

Чл. 21. Учебниците, учебните книжки и учебните помагала, с изключение на учебниците и учебните помагала по учебния предмет "Чужд език", по учебния предмет "Майчин език" и по учебните предмети, които се изучават на чужд език, се съставят по начин, който осигурява условия за усвояване на книжовноезиковите норми на българския език.

Държавните образователни изисквания (ДОИ) са преименувани в държавни образователни стандарти (ДОС). Освен преформулирането и допълването на старите ДОИ са включени и стандарти с ново звучене: за профилираната подготовка; за приобщаващото образование; за гражданското, здравното и интеркултурното образование; за институциите; за управлението на качеството в институциите; за организацията на дейностите в институциите. 

4.1. 22. (1) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане.
(2)    Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:
1.    предучилищното образование;
2.    общообразователната подготовка;
3.    профилираната подготовка;
4.    иридобиването на квалификация по професия;
5.    учебния план;
6.    оценяването на резултатите от обучението на учениците;
7.    приобщаващото образование;
8.    гражданского, здравното и интеркултурното образование;
9.    информацията и документите;
10.   институциите;
11.  физическата среда на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
12.  учебниците, учебните книжки и учебните помагала;
13.  статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти;
14.  управлението на качеството в институциите;
15.   инспектирането на детските градини и училищата;
16.  финансирането на институциите, нормирането и заплащането на труда;
17. организацията на дейностите в институциите.
(3)  Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 1.-6., т. 9, 10, 12, 13, 14, 15 се приемат с наредби на министъра на образованието, младежта и науката.

В чл. 26 се говори за център за подкрепа за личностно развитие, което една нова институция.

Чл. 26. (1) Центърът за подкрепа за личностно развитие е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението, възпитанието, и се осъществява кариерно ориентиране и консултиране на децата и учениците.

В чл. 49 става ясно с какво ще се занимават тези центрове. Те ще функционират като центровете за работа с деца, като ресурсните центрове или като общежития. 

Чл. 49. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие според дейността си са:
1.  развитие на интересите, способностите, компетентноститс и изявата в обласгта на науките, технологиите, изкуствата и спорта;
2. кариерно ориентиране и консултиране;
 3.  диагностична, рехабилитационна или корекционно-възпитателна работа с деца и ученици;
4. ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности и с хронични заболявания;
5.  педагогическа и психологическа грижа;
6.  прилагане на програми за подпомагане и обучение за семействата на децата с увреждания.
(2) Центрове за подкрепа за личностно развитие са и ученическите общежития.
(3)  Центровете за подкрепа за личностно развитие могат да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1 и 2.
(4)  Устройството и дейността на центровете за подкрепа за личностно развитие се уреждат в правилници, издадени от съответния общински съвет.

 Още едно ново понятие се появява в закона и това са специализираните обслужващи звена, споменати в чл. 27.

Чл. 27. Специализираните обслужващи звена са институции за изпълнението и популяризирането на дейности, свързани с реализиране на образователните политики и с информационно-техническото осигуряване на системата на предучилищното и училишното образование.

От чл. 50 разбираме как ще функционират специализираните обслужващи звена. Те напомнят и за департаментите за квалификация на учителите.

Чл. 50. (1) Специализираните обслужващи звена са за:
1.  изследователска и информационна дейност;
2.  организационна и методическа дейност;
3.  организиране на квалификационни дейности и обучения за педагогическите специалисти;
4.   дейности по организиране, подготовка и провеждане на вътрешно и външно оценяване и по участие в  международни  изследвания, свързани с  предучилищното и училищното образование;
5.  дейности по управление на международни програми;
6.  дейности по съхраняване и развитие на образователното дело.
(2)  Специализираните обслужващи звена може да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1.
(3)  Устройството и дейността на специализираните обслужващи звена се уреждат в правилници, издадени от министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 30  регламентира какви могат да бъдат наименованията на детските градини и училищата и какво включват формулировките. 

Чл. 30. (1) Имената на детските градини и училищата са свързани с имена на хора, исторически събития, открития от различии области на човешкото познание, творения на природата и обществото и др. и трябва да са обществено приемливи.
(2) Наименованието на училището, освен име, включва и означение на вида му по чл. 36, ал. 2 и 3, чл. 37, ал. 3, чл. 43, ал. 1 и чл. 46, ал. 2.
(3)   Наименованието на частните детски градини и частните училища включва и означението „частна", „частно".
(4) Наименованието на училището може да включва и означение за основния профил, професия или специализираната подготовка, по които то провежда обучение.
(5)   Наименованието на училища с чуждоезиков профил може да включва и означението „езиково", „езикова", както и указание за основния чужд език, по които се провежда обучение.

От член 36 разбираме, че ще се въвеждат нов вид училища, които се наричат „обединени”, и ще обхващат учениците от първи до десети клас, което значи, че в тези училища ще се завършва само първи гимназиален етап (обхваща от 8-ми до 10-ти клас), а в средните училища учениците ще завършват и втори гимназиален етап (обхваща от 9-ти до 12-ти клас). При СОУ-тата отпада думата „общообразователни”, следователно абревиатурата им ще бъде СУ (също като на софийския университет :).

Чл. 36. (1) Училищата, с изключение на духовните, са държавни, общински и частни. (2) Според етапа или степента на образование училищата са:
1. начални (І-ІV клас включително);
2. основни (І-VІІ клас включително);
3. гимназии (VІІ-ХІІ клас включително);
4. обединени (І-Х клас включително);
5. средни (І-ХП включително).

Специалните училища явно имат променен статут. От децата със СОП ще се приемат само деца със сензорни увреждания, което значи, че останалите деца ще учат в масовите училища. В другите два случая става въпрос за деца с противообществени прояви и такива, които са лишени от родителска грижа. 

Чл. 43. (1) Специалните училища са:
1.  за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания - увреден слух или нарушено зрение;
2.  възпитателни училища интернати;
3.  социално-педагогически интернати.

Компетентностите, които ще се придобиват чрез общообразователната подготовка, вече включват и дигитални компетентности, умения за учене, за общуване на чужди езици, инициативност (не съм убедена, че инициативността е компетентност), предприемчивост, умения за изразяване чрез творчество (тази компетентност много ми допадна) и други, които са изброени в чл. 75. 

Чл.  75.  (1)  Общообразователната подготовка обхваща следните групи  ключови компетентности:
1.  Компетентности в областта на българския език
2.  Умения за обшуване на чужди езици
3.  Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4.  Дигитална компетентност
5.  Умения за учене
6.  Социални и граждански компетентности
7.  Инициативност и предприемчивост
8.  Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество
9.  Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот.

В чл. 80 се говори за разширена подготовка, която по характер считам, че е сходна със задължителноизбираемата подготовка. Ако е така, ще приема новата формулировка за много по-точна от старата. 

Чл. 80. (1) Разширената подготовка обхваща компетентности, конто развиват и усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка
(2) Разширената подготовка се придобива чрез изучаване на общообразователни учебни предмети по чл. 75, ал. 2, предвидени за изучаване в процеса на училищното образование, както и на учебни предмети по чл. 74.
(3)    Учебните предмети, чрез конто се придобива разширената подготовка в конкретното училище, се определят в училищния учебен план в зависимост от интересите на учениците и възможностите на училището.
(4)   Съдьржанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за съответния клас, с изключение на учебните предмети по чл. 74, ал. 1 и 2, се определя в учебни програми, утвърдени от директора на училището.

Въведен и още един нов термин – допълнителна подготовка. Предполагам, че това е новото наименование на свободноизбираемата подготовка. 

Чл. 83. (1) Допълнителната подготовка обхваща компетентности, отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им.
(2)  Учебните предмети, модулите и дейностите, чрез които се придобива допълнителната подготовка, се предлагат от училището в зависимост от възможностите му, избират се от учениците според интересите им и се определят в училищиите учебни планове.
(3)  Съдържанието на допълнителната подготовка, с изключение на учебните предмети по чл. 74, ал. 1 и 2, се опрсделя в учебни програми, утвърдени от директора на училището.

Нови са наименованията на разделите в учебния план. 

Чл. 85. (1) Учебният план разпределя учебното време между учебните предмети или модули за придобиване на училищната подготовка.
(2) Структурата на учебния план обхваша три раздела:
1. раздел А - задължителни учебни часове;
2. раздел Б - избираеми учебни часове;
3. раздел В - факултативни учебни часове.

От чл. 87 и чл. 88 се разбира каква подготовка ще се осъществява в избираемите и във факултативните часове. 

Чл. 87. (1) В избираемите учебни часове се осъществява обучение за придобиване на разширената подготовка, профилираната подготовка и/или отрасловата, специфичната и разширената професионална подготовка, както и специализираната подготовка.
(2) В избираемите учебни часове може да се изучават и учебните предмети по чл. 74.
Чл. 88. Във факултативните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на допълнителната подготовка.

Още едно ново понятие – "рамков учебен план".

Чл. 89. (1) Държавният образователен стандарт за учебния план определи рамкови учебни планове по етапи или степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението.

(2) Рамковият учебен план съдържа:
1. броя на учебните седмици по класове;
2.   наименованията на учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, групирани по културно-образователните области;
3.  седмичния и годишния брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки от учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, по класове, етапи и степени на образование;
4. общия седмичен и годишен брой на избираемите учебни часове в раздел Б;
5.  максималния седмичен и годишен брой на факултативните учебни часове в раздел В.

 (3) Рамковите учебни планове, които разпределят учебното време за учебните предмети или модули от професионалната подготовка, не включват седмичния брой учебни часове по ал. 2, т. 3, 4 и 5 за изучаване на тези предмети.

Всяка седмица ще провеждаме задължително не само час на класа, но и по един час спортни дейности на открито. Вероятно става въпрос са известния нам модул ФВС. 

Чл. 90. (1) Извън часовете по чл. 85, ал. 2 и 3, в учебния план се включва за всеки клас за всяка учебна седмица и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни дейности на открито, както и по един учебен час на класа.

За децата със СОП се изготвя индивидуален план, който може да включва само част от изучаваните учебни предмети.

Чл. 93. (1) За ученици със специални образователни потребности, както и за учениците в индивидуална форма на обучение, въз основа на училищния учебен план се разработва индивидуален учебен план, който се утвърждава със заповед на директора. Индивидуалният учебен план за учениците със сензорни увреждания може да включва и раздел Г - учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.
(2)  Индивидуалният учебен план се разработва за учебна година, с изключение на случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.
(3)   Индивидуалният учебен план може да определя разпределение на учебното време по един или по повече учебни предмети, което е различно от рамковия, типовия и училищния учебен план.
(4)    Индивидуалният учебен план на учениците със специални образователни потребности може да съдържа само част от учебните предмети, определени в рамковия, типовия или в училищния учебен план.
(5)  За обучението по всеки предмет от индивидуалния учебен план екипът за подкрепа за личностно развитие разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището.
(6)    Индивидуалната учебна програма по ал. 5 за учениците със специални образователни потребности се разработва въз основа на рамкови изисквания, определени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Класовете ще се означават само с римски цифри.

Чл. 96. (1) Училищното образование се организира в последователни класове. 
(2) Класовете се означават с римски цифри във възходящ ред.

Учебната година за спортните училища ще започва от 1 септември. 

Чл. 99. (1) Училищното образование се организира в учебни години.
 (3)  Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, а в спортните училища - на 1 септември. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.

Целодневната организация за учениците от І до VІІ клас е в зависимост от желанието на родителите. 

Чл. 100. (1) Организацията на учебния ден е полудневна и целодневна. Държавата създава условия за разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден.
(2) Училището организира целодневна организация на учебния ден за учениците в класовете от основната степен при желание на родителите.

Седмичният норматив от часове за учениците е между 22 и 32 часа. 

Чл. 101. (1) Учебният ден включва учебни часове и почивки между тях.
(2) Продължителността на учебните часове и почивкитс между тях се определят в държавния образователен стандарт за организация на дейностите в институциите.
(3) Общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица не може да е по-малко от 22 и повече от 32.

Следват разпоредбите за учебните и неучебни дни. Неучебен ден (както досега някои съботи, в които учим) може да стане учебен ден. 

Чл. 103. (1) Учебни дни може да се определят за неучебни или неучебни дни за учебни със заповед на министъра на образованието, младежта и науката.
(2) В случай на разместване на почивнитс дни през годипата на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда, обявените почивни дни са неучебни за учениците, съответно обявените работни дни са учебни освен когато учениците са във ваканция.
(3)  В случай на извънредни или непредвидени обстоятелства или за деня на честване на празника на общината кметьт на обшината, след уведомяване на началника на регионалното управление на образованието, може да обявява до три учебни дни за неучебни в една учебна година за училища на територията на обшината.
(4) За организиране на училищпи и/или спортни празници директорът на училището, след решение на педагогическия съвет, може да обявява до три учебни дни в една учебна година за неучебни, но присьствени, за което уведомява началника на регионалното управление на образованието.
(5)  Неучебни са и дните, в които образователният процес в училището е временно преустановен по задължително предписание на компетентен орган, определен в нормативен акт.

Нова форма на обучение е "комбинираната". 

Чл. 112. (1) Комбинирана форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план.
(2) Комбинирана форма на обучение може да се организира за:
1. ученик в класовете от основната степен на образование, преместен в училище, в което не се изучава чуждият език, който ученикът е изучавал преди преместването си, при
условие, че в населеното място няма общинско училище от същия вид, в което този език да се преподава;
2.  ученик в VII клас, преместен в училище, в което не се изучава учебен предмет от разширената подготовка, който ученикът е изучавал преди преместването си, ако преместването се извършва след началото на втория учебен срок.
3. ученик със специални образователни потребности;
4. ученик с изявени дарби.

Новият закон премахва цифровите оценки до ІІІ клас и утвърждава качествените. Тук ще отворя една голяма скоба, за да изразя собственото си мнение по въпроса. 

Темата за начина на оценяване стои на дневен ред от десетилетия. В историята на българското начално образование имаше и период, в който не се поставяха оценки на децата от І до ІІІ клас. Само че този период се отнася до едно друго време със съществено различна специфика от днешната. 

Време, в което държавата не поставяше хората в конкурентните условия на пазара на труда, а планирано обезпечаваше тяхното спокойно и осигурено „утре”. Тя беше наложила уравновиловка в оценяването и заплащането на труда, което не мотивираше повечето хора да работят истински, да творят и да постигат високи резултати и в крайна сметка липсата на смисъл те да работят повече и по-качествено се изроди в принципа „Държавата ни лъже, че ни плаща, а ние я лъжем, че работим”.

Днешното време наистина изисква друга подготовка за живота, която се реализира главно чрез училището. Това са други знания, умения и отношения. Други компетентности.   

Обществено-икономическите условия, в които живеем, дават шанс на по-добрите специалисти да се реализират по-успешно в живота. Но тази реализация неизбежно стъпва на базата на сравнението между хората, на базата на оценяването на квалификацията им и социалните им умения. 

Следователно за оценяването във всичките му форми е нужно да подготвим децата още от първи клас, защото то е съществена част от човешкия живот, в който всеки от нас постоянно бива оценяван и постоянно оценява явленията, фактите, събитията, хората и изобщо нещата от заобикалящия ни свят.  

На дневен ред е поставен въпроса не дали да оценяваме, след като оценяването е неизбежно и необходимо, а как да оценяваме. Вариантите са два – цифрово и качествено. 

До момента ние оценяваме учениците си комбинирано, защото пред цифровите оценки вписваме качествената оценка – отличен (6), много добър (5), добър (4) и т. н. 

Масово се тиражира мнението, че качествените оценки са по-щадящи и нетравмиращи психиката на детето, но аз не мисля така.

Тъкмо напротив – ако се абстрахираме от асоциацията: окачествяваща дума, която е свързана със съответната цифрова оценка, и приемем за оценяващ и измерващ знанията на ученика инструмент само числото, то оценката веднага ще изгуби обидния и демотивиращ смисъл, който носи, защото числото като название е неутрално от лексикална гледна точка, не носи смисъла на обида, не окачествява никого, докато качествената оценка като дума с конкретно значение въздейства емоционално върху детето, защото тя квалифицира позицията му на справящ се в различна степен или обратното - на несправящ се с изискванията на учебната програма ученик. 

Като извод и мое предложение, за да се излезе от стария добре познат на всички нас цифрово-качествен формат на оценките от 2 до 6, е да се променят числата или да се въведат букви. Да речем – може да се въведе десетобална система, която по-детайлно ще измерва знанията, защото системата с балообразуването в проценти за децата би била твърде отвлечена и неразбираема. 

Ето какво пише в проектозакона във връзка с оценяването. 

(6)  На учениците от I до III клас включително се поставят оценки само с качествен показател. Оценките, които може да се поставят, са „отлично", „много добре", „добре", „задоволително", „незадоволително".
(7)  На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: „постига изискванията", „справя се" и „среща затруднения".

Чл. 122. (1) Учениците от I до III клас включително, които имат годишна оценка „незадоволително", както и учениците от IV клас, които имат годишна оценка „слаб (2)" по учебен предмет, не полагат поправителни изпити и не повтарят класа, ако са се обучавали в присъствена форма.
(2) За учениците по ал. 1 се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището. При необходимост допълнителното обучение може да продължи и през следващата учебна година.

Законът не предвижда децата от началния етап да повтарят класа, което означава, че както досега те преминават в следващия клас без оглед на това дали са покрили образователния минимум. С това положение не съм съгласна, защото така се обезсмисля ученето.  

Чл. 120. (1) Ученик завършва успешно клас, ако има годишни оценки най-малко „среден (3)" по всички учебни предмети или модули, предвидени в училищния учебен план за съответния клас в задължителните и в избираемите учебни часове.
 (3)  Ученик от началния етап на основно образование продължава обучението си в следващия клас независимо от годишните си оценки по изучаваните учебни предмети.

Чл. 122. (1) Учениците от I до III клас включително, които имат годишна оценка „незадоволително", както и учениците от IV клас, които имат годишна оценка „слаб (2)" по учебен предмет, не полагат поправителни изпити и не повтарят класа, ако са се обучавали в присъствена форма.
(2) За учениците по ал. 1 се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция при условия и по ред. определени със заповед на директора на училището. При необходимост допълнителното обучение може да продължи и през следващата учебна година.

Децата със СОП не повтарят класа, но при оценка слаб (2) или „среща затруднение” за учебния предмет, по който детето е получило двойката, ще се разработва индивидуална учебна програма. Отсега мога да кажа, че масово децата ще бъдат оценявани с 3 заради тежката бумащина, свързана с индивидуалната програма. 

4.1. 125. (1) Ученик със специални образователни потребности, които се обучава по индивидуална учебна програма по един, няколко или всички учебни предмети и се оценява по тези предмети с качествен показател, не повтаря класа.
(2) По учебния предмет, по който за ученик по ал. 1 не се прилага индивидуална учебна програма, но годишната оценка на ученика е „слаб (2)", за обучението му по този предмет в следващия клас се разработва индивидуална учебна програма.

Чл. 126. (1) Ученик със специални образователни потребности, който има годишна оценка „слаб (2)" или „среща затруднение" по един или по няколко учебни предмета за съответния клас, не повтаря класа.
(2) За обучението на ученика по ал. 1 в следващия клас се разработват индивидуални учебни програми и по учебните предмети, по които има оценка „слаб (2)".

Ученическите книжки не отпадат, както очакваха някои колеги.

4.1. 128. (1) На учениците, завършили обучението си в I клас, се издава удостоверение за  завършен  I  клас.
(2) Извън случаите по ал. 1 завършено обучение в определен клас се удостоверява с ученическа книжка.
4.1. 129. (1) Учениците, завършили обучението си в IV клас, получават удостоверение за завършен начален етап на основно образование.
(2) Документите по ал. 1 дава право на продължаване на обучението в прогимназиалння етап на основно образование.

Въвежда се терминът „валидиране” на резултатите от обучението, който се обяснява с термините „неформално” и „формално учене”.  

Чл. 165. (1) Валидирането е оценяване и признаване на съответствието между компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене, и изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование и/или за придобиване на професионална квалификация, и издаване на съответния официален документ с цел:
1. достьп до образование в училищата от системата на предучилищното и училищното образование;
2. достьп до обучение за придобиване на професионална квалификация;
3. улесняване на достьпа до пазара на труда.
(2) Неформално обучение е обучение, което се извършва като организирана дейност извън системата на предучилищното и училищното образование, но не води до завършване на клас, етап и степен на образование и/или професионална квалификация.
(3) Информално учене е неинституционализирано, неорганизирано и несистематизирано натрупване на компетентности в живота на човека.

Какво се валидира?

Чл. 166. (1) При  условията  и по реда на тази глава може да се валидират компетентности:
1.   по определен учебен предмет за един или няколко класа от основната степен на образование;
2.   по учебен предмет по чл. 134, ал. 1;
3.   по всички общообразователни  учебни предмета, предвидени   за изучаване в задължителните учебни часове за определен клас от основната степен на образование;
4.   необходими за завършване на начален етап или на прогимназиален етап от основната степен на образование;
5.   необходими за придобиване на професионална квалификация.

Кои са документите, с които се удостоверява валидирането на компетентностите?

Чл. 167. (1) Съответствието на компетентностите с изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование и/или за професионална квалификация се удостоверява със следните документи:
1.  удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет за един или няколко класа, което дава право за издаване на документ за завършен клас, етап или степен при условия, определени в държавния образователен стандарт за информацията и документите;
2.  удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет, невключен в дипломата на средно образование, което дава право за включване на оценката в балообразуването при кандидатстване във висше училище;
3.  удостоверение за валидиране на компетентности за клас от основната степей на образование, което дава право за продължаване в следващ клас или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
4.  удостоверение за валидиране на компетентности за начален етап на основната степен на образование, което дава право за продължаване в следващ етап на училищното образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
5. удостоверение за валидиране на компетентности за основна степен на образование, което дава право за продължаване в средната степен на образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
6. свидетелство за валидиране на степен на професионална квалификация;
7. удостоверение за валидиране на придобити компетентности за упражняване на част от професия.
(2) Съдържанието и редът за издаване на документите по ал. 1 се определят в държавния образователен стандарт за информацията и документите.

Условията, при които се отписва ученикът, както разбирам, включват и отпадането му, ако по неуважителни причини той не е посещавал училището повече от два месеца.

(2) Ученик се отписва от училището:
1. при преместване в друго училище;
2. когато се обучава в дневна, вечерна или комбинирана форма и не е посещавал училище по неуважителни причини за период по-дълъг от два месеца;
3. когато се обучава в самостоятелна, индивидуална, дистанционна или задочна форма и не се е явил да положи съответните изпити в три поредни сесии.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3, когато ученикът е в задължителна училищна възраст, директорът на училището уведомява съответната общинска или районна администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето.

На мен определено ми хареса съдържанието на раздел ІІ, отнасящ се до подкрепата за личностното развитие на всяко дете и ученик, което изисква разработване на нов тип училищни политики, изграждането на позитивен климат и условия на сътрудничество. 

Чл. 173. (I) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури.
(2)   Институциите в системата на предучилищното и училищното образование самостоятелно разработват и прилагат цялостни политики за подкрепа за личностно развитие на детето и ученика, за изграждане на позитивен организационен климат, за утвърждаване на позитивна дисциплина и развитие на училищната общност.
(3)  Изграждането на позитивен организационен климат е създаване на условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в процеса на образование.
(4)    При работата с децата и с учениците институциите в системата на предучилищното и училищното образование основават дейността си на принципа на позитивната дисциплина, който се свързва с мерки и подходи, гарантиращи изслушване на детето и ученика, осъзнаване на причините за проблемното му поведение и предоставяне на възможност за усвояване на добри поведенчески модели спрямо себе си и останалите.

Нещо много важно е разработването на документ, регламентиращ и регулиращ взаимоотношенията между членовете на училищната общност. Браво за въвеждането на етичния кодекс!

Чл. 174. Във всяко училище с участието на представители на педагогическия съвет, Обществения съвет и на ученическото самоуправление се приема Етичен кодекс на училищната общност.

Какви са видовете подкрепа за личностно развитие и какво представлява тя?

Чл. 176. Подкрепата за личностно развитие е обща и допълнителна. Чл. 177. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:
1. екипна работа между учителите;
2. допълнително обучение по учебни предмета при условията на този закон;
3. допълнителни модули в детските градини за деца, конто не владеят български език;
4. консултации по учебни предмети;
5. кариерно ориентиране на учениците;
6. занимания по интереси;
7. библиотечно-информационно обслужване;
8. грижа за здравето;
9. общежитие;
10. поощряване с морални и материални награди;
11. дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение.
(2)  Общата подкрепа се осигурява от детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.
(3)  Общата подкрепа по ал. 1, т. 2, 4 и 7 се осигурява само от училищата, а общата подкрепа по ал. 1, т. 3 - само от детските градини.
(4)  Общата подкрепа по т. 9 може да се организира от училище или от център за подкрепа за личностно развитие.

Как ще бъде организирана подкрепата?

Чл. 178. Екипната работа между учителите включва обсъждане на проблеми и обмяна на добри практики между учителите, които работят с един и същи деца и ученици, с цел повишаване ефективността на педагогическите подходи.

Чл. 179. Кариерното ориентиране в училищното образование включва взаимодопълващи се дейности за информиране, диагностика, консултиране, посредничество и проследяване с оглед подпомагане на учениците в техния самостоятелен и осъзнат избор на образование и/или професия и осъществяване на връзка между училището и пазара на труда.

Чл. 180. Заниманията по интереси се организират за развитие на способностите и на компетентностите на децата и учениците, за изява на дарбите им в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерство.

Чл. 181. Библиотечно-информационното обслужване се осигурява чрез училищна библиотека и гарантира свободен достъп до информация на учениците от различии документални източници в библиотечния фонд и в глобалната мрежа с цел изграждане на навици за четене и компетентности за търсене и ползване на информация.

Чл. 182. Грижата за здравето е осигуряване на достъп до медицинско обслужване и на програми за здравно образование и за здравословен начин на живот.

Чл. 183. (1) Децата и учениците се поощряват с морални и с материални награди за високи постижения в учебната дейност, в заниманията по интереси и за приноса им към развитието на училищната общност при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Подкрепата на личностното развитие включва и превенция на насилието.

Чл. 184. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осъществяват дейности по превенция на насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, които са израз на общата воля и на координираните усилия на всички участници в образователния процес.
(2) Видовете и съдържанието на дейностите по превенция на насилието са подчинени на обща училищна политика, разработват се самостоятелно от училищната общност и може да включват:
1. изготвяне съвместно с учениците на правила за поведението им в паралелката;
2. теми от гражданското, здравното и интеркултурното образование в часа на класа, в заниманията по интереси и във факултативните часове;
3. консултиране на родителите;
4.  дейности за развитие на компетентностите на всички членове на училищната общност.

Чл. 185. (1) Видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение се определят от детската градина и от училището и може да включват:
1.  обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му;
2. използване на посредник при решаване на конфликт в училище;
3. консултиране на детето или ученика с психолог или с педагогически съветник ;
4. създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и решаване на конфликта;
5. насочване на детето и ученика към занимания, съобразени с неговите потребности;
6. индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество);
7. участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището;
8 други дейности, определени в правилника за дейността на институцията. (2) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 1.-7. се определят в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Законът предвижда и допълнителна подкрепа за определени групи деца.

Чл. 186. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:
1. работа с дете и ученик по конкретен случай;
2.    психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на говорно-комуникативните нарушения и рехабилитация на опорно-двигателния апарат;
3.   осигуряване на достъпна среда, технически средства, оборудване, дидактически материали, методики и специалиста;
4.   предоставяне на обучение по специалните учебни предмета за учениците със сензорни увреждания.
(2) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя на деца и ученици:
1.   със специални образователни потребности;
2.   в риск;
3.   с изявени дарби;
4.   с хронични заболявания.
(3)  Видът и формите на обучение, както и конкретните дейности за допълнителната подкрепа за личностно развитие се определят в план за подкрепа на детето или ученика.
(4)   Допълнителната   подкрепа   за  личностно   развитие  се   осигурява   от детските градини, от училищата и от центровете за подкрепа за личностно развитие.

В какво се състои дейността на екипа за подкрепа на личностното развитие и с кого може да работи той в партньорство?

Чл. 188. (1) Екипът за подкрепа за личностно развитие в детската градина или училището:
1.  идентифицира силните страни на детето или ученика, затруднен ията, свързани с развитието, обучението и поведението му, както и причините за тяхното възникване;
2. извършва оценка на образователните потребности на детето или ученика;
3. изготвя и реализират план за подкрепа;
4. извършва наблюдение и оценка за развитие на случая;
5. изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
(2) Екипът за подкрепа за личностно развитие работят съвместно с родителите, органите за закрила правата на детето и органите за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Интересен е моментът с финансирането на общата и на допълнителната подкрепа, за която се разрешава да бъдат събирани такси. 

Чл.  190. (1) Условията и редът за осигуряване на общата и на допълнителната подкрепа се определят в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.
(2) За общата подкрепа, осъществявана от център за подкрепа за личностно развитие, която не се финансира от държавния бюджет, може да се събират такси при условия и по ред, определени от Закона за местните данъци и такси.

За децата със СОП законът е категоричен, че те трябва да останат да се обучават в масовото училище.

Чл. 191. (I) Детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и ученици със специални образователни потребности.
(2) В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до 3 деца и ученици със специални образователни потребности.
(3)  Броят на децата и учениците в конкретна група или паралелка може да бъде по-голям от посочения в ал. 2 по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците към регионалното управление на образованисто с разрешение на началника на съответното регионално управление на образованието, ако на територията на населеното място няма друга група или паралелка, която да осигурява същото по вид образование.

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с тежка и с умерена умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се организират специални паралелки или групи.
(2) Обучението на учениците по ал. 1 се организира при условията на чл. 43, ал. 3 и 4.
Чл. 194. (1) За подпомагане на обучението на деца и ученици с тежка и с умерена умствена  изостаналост, с множество увреждания може да  се  организират и изнесени паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 36, ал. 1 в центровете за подкрепа за личностно развитие.
(2) Условията и редът за организиране на обучението в паралелките и групите по ал. 1 се определят в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Ресурсното подпомагане си остава в досегашния вариант.

Чл. 192. (1) В детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности се подпомага от ресурсен учител по потребността на детето и ученика.
(2) Броят на ресурсните учители се определя в зависимост от броя на децата и учениците със специални образователни потребности и вида на подкрепата при условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Членовете от 195 до 197 съдържат ангажиментите на областния управител за разработване на областна стратегия за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците, която се приема от общинския съвет, гласува се годишен план по предложение на общинския кмет, след което той разпределя дейностите за изпълнение. 

В раздел ІІІ са описани санкциите за учениците. Не установих съществена разлика с наказанията, действащи в момента. Може би само алинеи 4 и 5, които регламентират дейности за мотивация, превенция и преодоляване на проблемно поведение.

Чл. 198. (1) За неизпълнение на задълженията, установени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпването на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции като крайно решение:
1. забележка;
2. преместване в друга паралелка в същото училище;
3. предупреждение за преместване в друго училище;
4. преместване в друго училище;
5. преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.
(2)  Когато ученикът възпрепятства провеждането на учебния процес, учителят може да го отстрани до края на учебния час.
(3) Когато ученикът се яви в училище с облекло или във вид, конто са в нарушение на правилника за дейността на училището, както и когато състоянието му не позволява да участва в учебния процес, той се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му.
(4) Веднага след приключването на учебния час по ал. 2 или след отстраняването на ученика по ал. 3 се предприемат дейности за мотивация и за преодоляване на проблемното поведение и се уведомява родителят.
(5) За ученика с наложена санкция се осигуряват и дейности за превенция и преодоляване на проблемно поведение.

Описани са случаите, в които санкции не се налагат. За начален етап отпадат „предупреждение за преместване в друго училище" и „преместване в друго училище". Личното ми мнение е, че тези санкции, като изключим най-тежката, нямат никаква тежест. Нито учениците, нито техните родители се впечатляват от налагането им. 

Чл. 199. (I) Санкцията „преместване в друга паралелка в същото училище" не се прилага, когато това налага промяна на профила, професията или специалността.
(2) Санкцията „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" се прилага за ученици, навършили 16-годишна възраст.
(3) Мерките по чл. 198, ал. 2 и 3, както и санкциите „предупреждение за преместване в друго училище" и „преместване в друго училище" не се налагат на учениците в класовете от началния етап.
(4)  Санкциите „преместване в друго училище" и „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение" се налагат като крайни санкции за тежки или системни нарушения.
(5) Санкции не се налагат на ученици, когато поведението им е резултат от увреждане или нарушение на здравето, посочено в медицински документа.

В раздел „Родители” са описани правата и задълженията на родителите. От този раздел научаваме за обществения съвет, в който те ще членуват.

Чл. 208. Родителите имат следните права:
1.  периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазването на правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността;
2.  да се срещат с ръководството на детската градина или училището, с класния ръководител, с учителите и с другите педагогически специалиста в определеното приемно време или в друго удобно за двете страни време;
3.  да се запознаят с училищния учебен план или със съответната педагогическа система в детската градина;
4. да участват в родителските срещи;
5.  да присъстват и при желание от тяхна страна да бъдат изслушвани, когато се решават въпроси, които засягат права и интереси на детето или ученика;
6.  да получават подкрепа и консултиране в детската градини или училището по въпроси, свързани с образованието, с кариерното ориентиране и личностното развитие на децата им;
7.  да избират и да бъдат избирани в Обществения съвет на детската градина или училището;
8.  да изразяват мнение и да правят предложения за развитие на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие;
9. да участват в дейности по оценяване на образователната среда на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;
10.  да правят предложения и да участват в обсъждането на учебните предмета, модулите и формите, които училището да предлага в избираемите и факултативните учебни часове.

Чл. 209. Родителите имат следните задължения:
1.  да осигуряват редовното присъствие на детето в задължителната предучилищна подготовка и на ученика в училище;
2.  редовно да се осведомяват за техните деца относно приобщаването им в детската градина и в училищната среда, успеха и развитието им в образованието и спазването на училищните правила;
3.  да спазват правилника за дейността на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие и да съдействат за спазването му от страна на детето и ученика;
4.  да участват в процеса на изграждане на навици за самоподготовка като част от изграждането на умения за учене през целия живот;
5. да уведомяват своевременно детската градина и училището в случайте на отсъствие на детето или ученика;
6. да съдействат на екипа за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика и да участват при необходимост в екипните срещи и обсъждания;
7. редовно да се запознават със съдържанието на ученическата книжка и на бележника за кореспонденция на ученика, което да удостоверяват с подписа си;
8. да се явяват в училището след покана от педагогически специалист.

В раздела с административно-наказателните разпоредби на закона са посочени санкциите за родителите, които не осигуряват редовното присъствие на детето си в училище – не виждам нищо по-различно от старите разпоредби. 

Чл. 343. (1) Родители, които не осигуряват присъствието на децата си в детската градина или в училището, за времето, през което те подлежат на задължително предучилищно или училищно образование, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 100 до 500 лв.
(2)  Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината.
(3)   Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.
(4) Събраните средства от глоби постъпват в приход на бюджета на съответната община и се разходват само за дейности, свързани с подпомагане на равния достъп, както и за развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

В средствата за комуникация между родител и учител се включва и електронната поща.

Чл. 210. (I) Диалогът между родителите и детската градина или училището се осъшествява чрез индивидуални консултации, родителски срещи, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на детето или ученика го прави необходимо.
(2)  Средство за постоянна връзка между училището и родителя е бележникът за кореспонденция.
(3) Средство за връзка със семейството на ученика може да бъде и електронната поща на един от родителите, както и електронен дневник на паралелката.

Всички специалисти, които работят с децата и учениците, са обединени под общото понятие – „педагогически специалисти”.

Чл. 211. (1) Педагогически специалисти са лица, които изпълняват функции, свързани с обучението, възпитанието, социализацията, с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепата за личностно развитие.
(2) Педагогически специалисти са и лицата, които изпълняват функции по управлението на институциите по ал. 1.
(3) Педагогически специалисти са учителите, директорите, заместник-директорите със задължителна норма преподавателска работа, ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии", възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт.

Компетенциите и кариерното развитие на всеки педагогически специалист ще определят неговия професионален профил.

Чл. 212. (I) Необходимите компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения по нива на кариерното развитие за всеки вид педагогически специалист се определят в професионален профил.
(2) Професионалният профил е основа за определяне на приоритети за професионално усъвършенстване, както и за подпомагане на самооценката и атестирането на педагогическите специалисти.

Новоназначените директори ще бъдат въвеждани в работата от директори наставници.

Чл. 217. (1) Директор на държавна и общинска детска градина или училище, който за първи път заема тази длъжност, през първата година от назначаването работи с методическа и организационна подкрепа на директор наставник.
(2) Определянето на директор наставник се извършва от органите по чл. 216, ал. 1,2 или 3 със съгласието на директора по ал. 1.
(3) Директор наставник може да е:
1.  лице, което заема длъжността „директор" на държавна или общинска детска градина или училище;
2.  завършил е успешно обучение за наставничество, проведено от обучителна организация по чл. 222, ал. 1;
3. получил е най-високата атестационна оценка при последното атестиране.
(4) Директорът наставник обучава, консултира, подкрепя методически новоназначения директор и подпомага практическата му работа, свързана с управлението и ръководството на детската градина или училището.
(5) Условията и редът за определяне на директора наставник, както и функциите му се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалиста.

Права и задължения на педагогическите специалисти. Прекрасно е, че законът запазва изискването, че на учителите се дължи уважение – алинея 4. 

Чл. 219. (1) Педагогическите специалисти имат следните права:
1.  да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в този закон;
2.  да участват във формирането на политиките за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;
3. да получават професионална подкрепа в процеса на изпълнение на служебните си задължения;
4. да повишават квалификацията си;
5. да бъдат стимулирани и награждавани.
(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:
1.  да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти;
2. да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията;
3.  да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни;
4.   да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция.
(4)   На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, административните органи и обществеността.
(5)  При изпълнение на служебните си задължения педагогическите специалисти имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени в наредба на министъра на министъра на образованието, младежта и науката, съгласувано с министъра на финансите. Средствата за представителното облекло се осигуряват от бюджета на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.

Нови моменти има и по отношение на квалификацията на педагогическите специалисти. Тя се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоверява с документ. Квалификацията по програми не може да е по-малко от 48 часа за всеки период на атестиране. Вътрешноинституционалната квалификация, която се измерва в академични часове и за нея не се присъждат квалификационни кредити, не може да бъде под 16 часа. 

Чл. 222. (1) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва от специализирани обслужващи звена, от висши училища и научни организации. Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва и от обучителни организации, чиито програми за обучение са одобрени при условията и по реда на тази глава.
(2)  Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти по ал. 1 се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоверява с документ. Системата от квалификационни кредити се разработва в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти.
(3)  Педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си по програми на организациите по ал. 1 в не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атестиране.
(4) Държавата създава условия за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти по ал. 3.

Чл. 223. (1) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти може да се организира и от детските градини, училищата и от центровете за подкрепа за личностно развитие чрез обмяна на добри практики в различии форми, както и по международни и национални програми. Вътрешноинституционалната квалификация се измерва в академични часове и за нея не се присъждат квалификационни кредити.
(2) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осигуряват условия за повишаване на квалификацията по ал. 1 в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист.

ПКС-тата остават в сила.

Чл. 226. (1) Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалиста могат да придобиват професионално-квалификационни степени.
(2)  По-високото равнище на квалификация е основа за придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен.
(3) Професионално-квалификационните степени се присъждат от висшите училища.
(4) Професионално-квалификационните степени и условията и редът за присъждането им се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалиста.

Кариерното развитие свежда длъжностите до три йерархични нива.

Чл. 227. (1) Кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието.
(2) Учителските и възпитателските длъжности са:
1. учител, възпитател;
2. старши учител, старши възпитател
3. главен учител, главен възпитател.

Длъжностите се преразглеждат на всеки 4 години и може да бъдат отнемани, ако оценката при атестирането на педагогическия специалист, поставена от атестационна комисия, е най-ниска. 

(5)  Кариерното развитие на педагогическите специалиста се осъществява въз основа на атестирането им.
(6)   Условията и редът за заемане на учителските длъжности по ал. 1 и за придобиването на степените по ал. 4 се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалиста.

Чл. 228. (1) Атестирането е процес на оценяване на съответствието на дейността на педагогическите специалиста с професионалния им профил, както и със стратегията за развитие на детската градина и на училището.
(2)  Атестирането се извършва от атестационна комисия, определена от работодателя, на всеки четири години.
(3)   При получена най-ниска оценка от атестирането лицето се освобождава от длъжност.
(4) В случайте по ал. 3 се отнема и придобитата степен по чл. 226, ал. 4.

Стимулирането на педагогическите специалисти включва поощряване с морални и материални награди.

Чл. 246. (1) Педагогическите специалисти може да бъдат поощрявани с морални и материални награди за високи постижения в предучилищното и училищното образование.
(2) Министърът на образованието, младежта и науката и началникът на регионалното управление на образованието със заповед може да учредяват награди за педагогическите специалисти на национално, съответно на регионално ниво.

Чл. 247. (1) Педагогическите специалисти може да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на задълженията си със заповед на работодателя си.
(2) Отличията и наградите по ал. 1 се определят в правилника за дейността на институцията, а за директорите на институциите - в правилника на регионалните управления по образованието.

Регионалните инспекторати по образование (РИО) стават регионални управления на образованието (РУО). 

Чл. 252. {1) Регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието, младежта и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование.
(2) Регионалните управления на образованието осъществяват и методическа подкрепа на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие в съответната облает.
(3)  Методическата подкрепа по ал. 2 се осъществява и чрез участие на експерти от регионалните управления на образованието в провеждането на учебни часове при условия и по ред, определени в правилника на регионалните управления на образованието.
(4)  Регионалните управления на образованието осъществяват методическа подкрепа за изпълнението на насоките на Националния инспекторат по образованието.
(5)  За българските училища в чужбина функциите по ал. I, 2 и 4 се изпълняват от министъра на образованието, младежта и науката.

Чл. 253. (1) Регионалните управления на образованието са юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на образованието, младежта и науката.
(2) Устройството и функциите на регионалните управления на образованието, както и областите, на чиято територия те осъществяват дейноетта си, се определят с правилник на министъра на образованието, младежта и науката.

Новият орган за граждански контрол и развитие на училището или детската градина се нарича „обществен съвет”. 

Чл. 264. (1) С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се създава Обществен съвет.
(2) Общественият съвет е орган за развитие на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им.

Какъв е съставът на обществения съвет и как се извършва изборът на членовете му?

Чл. 265. (1) Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на съответната община, а за държавните детски градини и училища — представител на финансиращия орган, и минимум трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. В състава на Обществения съвет на училище, което извършва обучение за придобиване на професионална квалификация се включва и представител на бизнеса.
(2) Представителят на общината се определя със заповед на кмета.
(3)  Представителите на родителите се излъчват от общо събрание на родителите, свикано от директора на детската градина и училището. На общото събрание се определя броят на представителите на родителите и се избират и резервни членове на Обществения съвет.
(4)  Представителите на бизнеса се определят от Областния съвет за развитие към областния управител.
(5) Председателят на Обществения съвет се избира от членовете му.

Заседанията на обществения съвет и кои участват в тях?

Чл. 266. (1) Общественият съвет се свиква на заседание най-малко четири пъти годишно, като задължително провежда заседание в началото на учебната година.
(2)  С право на съвещателен глас в работата на Обществения съвет на училищата участва представител на ученическото самоуправление.
(3)  В заседанията на Обществения съвет може да бъдат канени и служители на институцията, на регионалното управление на образованието, експерти, представители на местната общественост, на бизнеса, на синдикатите, на юридически лица с нестопанска цел и др.

Права и задължения на директора при провеждането на заседанията на общинския съвет. 

Чл. 267. (I) Директорът на детската градина или училището има право да присъства на заседанията на Обществения съвет и да изразява становище по разглежданите въпроси.
(2) Директорът е длъжен при поискване от Обществения съвет да предоставя всички сведения и документи, необходими за дейността му.
(3) При необходимост директорът може да отправи искане до председателя на Обществения съвет за свикването му.

С какво ще се занимава общественият съвет?

Чл. 268. (1) Общественият съвет в детската градина и училището:
1.   одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема отчета на директора за изпълнението й;
2.   участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на програмите по чл. 263 ал. 1, т. 8 и 9;
3.   предлага политики и мерки за подобряване на качеството на образователния процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, външното оценяване - за училищата, и инспектирането на детската градина или училището;
4.   дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи на детската градина или училището, както и за отчета за изпълнението му - за образователните институции на делегиран бюджет;
5.   съгласува училищния учебен план;
6.   участва при атестирането на директора и на учителите при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалиста;
7.   дава препоръки за подобряване прозрачността и ефективността на управлението;
8.   сигнализира компетентните органи, когато в хода на дейността си констатира нарушения на нормативните актове;
9.   съгласува училищния план-прием по чл. 142, ал. 1;
10. участва в създаването и приемането на Етичен кодекс на училищната общност.

Чл. 269. Условията и редът за конституирането, устройството и дейността на Обществения съвет се уреждат с правилник, който се издава от министъра на образованието, младежта и науката.

Как ще бъде управлявано качеството на работата в детските градини и училища? Редът и условията ще са определени от ДОС за управление на качеството. Оценяването ще се изрази по два начина – 1. чрез самооценяване и 2. чрез инспектиране, което ще бъде извършвано най-малко на всеки пет години. 

Чл. 270. (1) Управление на качеството е динамичен и непрекъснат процес на организационно развитие, основан на анализиране, планиране, изпълнение на планираните дейности, оценяване и внасяне на подобрения в работата на детските градини и училищата.
(2) Анализирането, планирането, изпълнението на планираните дейности и внасянето на подобрения в работата на детските градини и училищата се извършва при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за управление на качеството.
(3) Оценяването се извършва чрез самооценяване и инспектиране.
(4)  Самооценяването се извършва при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за управление на качеството, а инспектирането - при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за инспектиране.

Чл. 271. Самооценяването е насочено към изготвяне на вътрешна оценка на качеството на предоставяното образование чрез дейности, процедури и критерии, определени от детската градина или училището.

Чл. 272. (1) Инспектирането е процес на изготвяне на цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование в определен момент на дейността им и определяне на насоките за подобряване.
(2)  Инспектирането ее извършва по критерии и индикатори, групирани по области за инспектиране.
(3) На всеки пет години се извършва поне по една инспекция на всяка детска градина и всяко училище.

Кой ще извършва инспектирането? Създава се нов орган, наречен Национален инспекторат по образованието.

Чл. 273. (1) За извършване на инспектирането се създава Национален инспекторат по образованието като юридическо лице със седалище гр. София, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на образованието, младежта и науката.
(2)  Националният инспекторат по образованието се управлява и представлява от директор, който е орган за външно инспектиране на детските градини и училищата.
(3) Директорът на Националния инспекторат по образование е държавен служител и се назначава и освобождава от министъра на образованието, младежта и науката.
(4)  В изпълнение на своите правомощия директорът на Националния инспекторат по образование издава заповеди.
(5) Директорът на Националния инспекторат по образованието:
1. разработва, апробира и усъвършенства критерии и индикатори за инспектиране;
2. организира и провежда инспектиране на детски градини и училища;
3.  предоставя оценката и насоките от инспекцията на директора на детската градина или на училището и на началника на съответното регионално управление на образованието на образованието;
4. уведомява съответното регионално управление на образованието, когато:
а)   в процеса на инспектиране се установят нарушения на нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование;
б) е необходима методическа подкрепа за изпълнение на насоките от инспектирането.
5.  предоставя на министъра на образованието, младежта и науката анализ за качеството на образование в инспектираните детски градини и училища за определен период, в определен регион или за страната;
6. публикува на официалната си интернет страница обобщена информация за оценките и за насоките по области на инспектиране;
7. изпълнява и други функции, определени в нормативен акт или възложени от министъра на образованието, младежта и науката.

Инспекторите ще бъдат външни и вътрешни. Външните инспектори ще работят в Националния инспекторат по образованието, а външните ще сключват договор с директора му. 

Чл. 274. (1) Всяка инспекция се извършва от вътрешни и външни инспектори.
(2)   Вътрешните инспектори са държавни служители в националния инспекторат по образованието и се назначават и освобождават от министъра на образованието, младежта и науката.
(3)  Външните инспектори се определят за всяка конкретна инспекция при условия и по ред, определени в правилника по чл. 278.

Чл. 275. (1) Външен инспектор може да е лице:
1. с висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистьр";
2. с придобит професионален опит в област, съответстваща на инспектираната дейност;
3. завършило успешно обучение в Националния инспекторат по образованието.
(2) Не може да изпълнява дейноетта си като външен инспектор лице, което има наложено дисциплинарно наказание по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител за периода една година преди инспектирането.
(3)   Външните инспектори осъществяват дейноетта си след сключване на договор с директора на Националния инспекторат по образованието за всяка инспекция.

Кой може да работи като външен инспектор?

Чл. 275. (1) Външен инспектор може да е лице:
1. с висше образование, с образователно-квалификационна степен „магистър,,.
2. с придобит професионален опит в област, съответстваща на инспектираната дейност;
3. завършило успешно обучение в Националния инспекторат по образованието.

Какви са правата на инспекторите по време инспектирането?

Чл. 277. (1) По време и във връзка с извършваните инспекции инспекторите имат право:
1.  на свободен достьп до всички дейности на детската градина или училището и до всички документи на детската градина или училището;
2. да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от документи и друга информация във връзка с извършването на инспектирането, включително на електронен носител;
3.   да проучват мнението на педагогическите специалиста, ученици, родители и представители на Обществения съвет чрез срещи и разговори, както и попълването на анкетни карти и въпросници за оценка и самооценка.
(2) Директорът и всички служители в детската градини или училището са длъжни да оказват съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им и да осигуряват подходящи помещения и технически средства за извършване на инспекциите.

Чл. 278. Устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието, правата и задълженията на инспекторите се определят в правилник, издаден от министъра на образованието, младежта и науката.

В раздела за финансиране най-силно впечатление ми направи изискването за публичност на финансовите отчети, което е една добра идея. 

Чл. 295. (1) Финансиращият орган публикува на интернет страницата си разпределението на средствата по формули и утвърдените делегирани бюджети на училищата, детските градини и центровете за подкрепа за личностно развитие, както и отчетите за изпълнението им.
(2)  Общините публикуват на интернет страницата си разпределението на средствата по единни разходни стандарта, получени за частните училища и детски градини, както и отчетите за изпълнението им.
(3)  Училищата, детските градини и центровете за подкрепа за личностно развитие, прилагащи система на делегиран бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдения бюджет на училището и отчета за изпълнението му.
(4)   Директорът представя на Обществения съвет и пред общото събрание на колектива тримесечни отчета за изпълнението на бюджета на училището, детската градина или   центъра за  подкрепа  за личностно развитие в срок до края на месеца, следващ съответното тримесечие.

В преходните и заключителни разпоредби прочетох, че ресурсните центрове и държавният логопедичен център ще се преобразуват в центрове за за подкрепа на личностното развитие на децата и учениците. 

§ 16. (1) В срок до една година от влизане в сила на този закон ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности, както и държавният логопедичен център се преобразуват в центрове за подкрепа за личностно развитие със заповед на кмета на съответната община, на територията на която се намират, по реда на глава осемнадесета, раздел I.

Предстои да се промени годината, определяща възрастта на децата, подлежащи на задължително предучилищно образование.

§ 20. (1) Задължителното предучилищно образование по чл. 8, ал. 1 за децата, навършили 4 години, влиза в сила от учебната 2016-2017 година.
(2) До учебната 2016-2017 година предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето.

Някои длъжности ще изискват преназначаване от следващата учебна година: помощник-директорите като заместник-директори, а възпитателите в полуинтернатните групи като учители. Премахват се длъжностите "младши учител"/"младши възпитател", заради което всички "младши" ще бъдат преназначени на длъжност "учител"/"възпитател". 

§ 24. (1) Лицата, които към влизането в сила на този закон, заемат длъжност на педагогически специалист, запазват трудовите си правоотношения, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението.
(2)  Лицата, заварени към влизане в сила на този закон на длъжността „помощник-директор по...", се преназначават на длъжността „заместник-директор по...", а лицата, заварени на длъжността „възпитател" в полуинтерната група, се преназначават на длъжността „учител".
(3)  Лицата, заварени към влизане в сила на този закон на длъжността „младши учител" или „младши възпитател", се преназначават съответно на длъжността „учител" или „възпитател".
 
Целодневната организация продължава поетапно да се въвежда.

§ 25. Целодневната организация на учебния ден по чл. 101 се въвежда през учебната 2012-2013 година за учениците в III клас и поетапно в следващите класове през всяка следваща учебна година.