В новия проектозакон за училищно образование има текст, който казва,че деца в 1 и 2 клас не бива да остават да повтарят класа,за да не се травмират. / по памет го възпроизвеждам /. Всички начални учители знаем, че в този период децата се ограмотяват. Искам да питам :
1. Ако неограмотено дете стигне до 3 клас, няма ли да е по-травмирано от факта, че съучениците му знаят и умеят повече от него? Децата ,които имат проблеми с ограмотяването губят интерес към учебния процес, защото често не разбират за какво става дума. Обикновено това са деца-ромчета ,чиито родители също не умеят да четат и пишат. Често осъзнават,че са направили грешка преди години, като не са ходили на училище и искат от техните деца "да излезе нещо".Напълно разбираем родителски стремеж, достоен за похвала. Само, че нещата свършват до тук. Децата не посещават редовно училище,още повече пък занималня, ама то и вкъщи рядко има кой да се занимава с тях. И в един момент...детето осъзнава,че другите са по-добри от него и...интересът изчезва. В това време госпожата /или господина/ вече е виновен за изоставането на детето,защото "не му се обръща внимание".
2.Предвидената в този случай допълнителна работа с изостаналите, неограмотени деца кога ще се провежда? След часовете веднага започва занималнята.
Това публично разгласяне за НЕОСТАВАНЕТО до 4 клас, води до идване на училище колкото заради детските.
Дано не ме мислите за дискриминатор.Не съм, колеги.Аз съм просто трезвомислеща учителка.Страхувам се да си помисля кой остава дискриминиран в тези случаи...
Споделям напълно мнението на колегите и коментарите им. Лично аз мога да кажа само, че този "дългоочакван" закон ме разочарова. Нищо чак толкова радикално, което да разтърси системата и да започне да я изправя на стабилна основа. Нищо, което да осигури ( или да изисква?) промяна на начина на работа в педагогическия колектив. Да, говори се за екипна работа, но ако няма воля за това в училище и само формално се отчита - какви са механизмите да се осигури това? А колко училища могат да се похвалят с добри екипи, екипи от лоялни едни към други в работата си, партниращи си колеги? В условията на избор на началния учител, където си изложен на сергия и според това колко те "харесват" или не родители зависи дали ще имаш работа или не, учителите все повече продават душата си, за да са конкурентно способни спрямо колегите си. Не говоря за квалификация и пед. майсторство, защото са много малко родителите, които избират по тези критерии. Говоря за скритите ходове, за ударите "под кръста" по авторитета на другите, за да се покажеш "по-добър". Все по-често срещащи се явления, за съжаление.
Какво още ми се "върти в главата";-) Ами, този закон говори за дейности, които не са финансово и материално осигурени все още. Ако не се осигури реално и постоянно финансиране, отново всичко ще остане в полето на пожеланията. (Пример: целодневната организация на учебния процес: зависима от отделна програма и от желанието на родителите. НО, това осигурява ли необходимите битови условия за децата - подходящи помещения, условия за хранене и отдих и т.н.?)
И още: Няма как да не се увеличат задълженията на учителите. Това е и необходимо, тъй като ние работим в условието на непрекъснато развиваща се среда. Добре, нормално е, още повече, знаем че колегите от други страни работят повече часове от нас. Някъде са в училищата от сутрин до вечер. Това ли да очакваме? И ако това ни очаква, дали някой планира осигуряването на по-добри условия за работата ни? Например: време и условия за топъл обяд и почивка? Компютър с достъп до интернет и периферни устройства на постоянно разположение? А защо не и във всяка класна стая? Е, поне по една конфигурация на две класни стаи? (да не сме толкова претенциозни ;-) Да спомена ли и по-актуално заплащане?
Относно обществените съвети - чудесно! Дано да действат по предназначението си, защото наистина е безотговорно да се остави управлението на училищата, включително и финансовото в ръцете само на директорите. Благодарение на това, след четири години някои от училищата тръгнаха надолу - и като организация на учебния процес и финансово.
Аз не съм очарована от дългоочаквания закон. И моите ученици, които започнаха „уж” по тази програма, вече са 10 клас. Има интересни моменти, но видях стария закон, облечен в малко „по-купешки” думи и попроменени някои наименования . Очаквах в този закон да бъде записано: Децата се записват в най-близкото училище по местоживеене. Недопустимо и некоректно е да се „крадат” деца от „елитни” училища, за привличане на средства за училището. Недопустимо е приучването на деца да привличат повече ученици, срещу което ще получат по-високи оценки или ще им бъдат опростени наказания. Недопустимо е в селище, в което има средищно училище, децата да се извозват на 20 км, за да се обучават в „елитното” училище. Това нещо трябва да се регулира с този закон, според мен.
ДО
Председателя на Народното събрание
Председателя на Комисията по образованието, науката
и въпросите на децата, младежта и спорта на Народното събрание
Председателя на Комисията по правни въпроси на Народното събрание
Министъра на образованието, младежта и науката
Всички медии
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с публикуването на проектa на Закон за предучилищното и училищното образование от Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) на 14.02.2012 г. за обществено обсъждане, долуподписаните граждани и организации заявяваме, че отделеното време от 2 седмици за обществено обсъждане е недопустимо кратко за закон с толкова голямо значение за цялостния обществен живот и настояваме:
Вярваме, че приемането на нашите предложения ще осигури толкова необходимия прозрачен и същностен обществен диалог по предложението за Закон за предучилищното и училищното образование. Мненията на гражданите и организациите ще бъдат събирани и обобщавани на адрес: www.progresivno.org с електронна поща: info@progresivno.org.
Станете част от общност "Начално образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
всички ключови думи