Дискусионна тема № 1: „Агресията и насилието – привлекателни за децата. Защо? Идеи и добри педагогически практики за въздействие”

Днешният Ден на народните будители безспорно притежава своята голяма историческа значимост, но той би имал смисъл единствено като историческа справка, ако не е отнесен към сегашния момент и през неговата призма не се опитаме да си представим бъдещето.

Скъпи колеги начални учители, психолози, педагози, родители и всички вие, които проявявате интерес към педагогическата проблематика, каня ви да участвате в поредица от тематични дискусии, свързани с обучението и възпитанието на децата от начална училищна възраст.
 
Идеята беше предложена от уважавания и познат на всички нас преподавател на студенти и специализанти от Тракийския и Пловдивския университет, автор на многобройни публикации, научни трудове, учебници и учебни помагала – професор Георги Иванов, който в момента подготвя учебник по педагогика за началните учители.

 Разговорът ни започна във Фейсбук и беше свързан с конкретен случай от моята учителска практика, с който сега ще ви запозная. Факт е, че в нашата работа нерядко се сблъскваме с неразрешими или трудно решими проблеми – даже бих казала, че с времето те се умножават и ни създават чувството на неудовлетвореност и безсилие.
 
Целта на дискусиите ни в блог общността е първо да формулираме ясно проблемите от нашата педагогическа практика и те да се обявят като теми за дискусия, след което да ги коментираме, да споделим личните си наблюдения и добър практически опит, като по този начин не само ще си бъдем взаимно полезни, но също така ще подпомогнем подготовката и обучението на студентите по педагогика.

Безспорен факт е, че ние, действащите български учители, наистина най-добре познаваме ситуацията в училище. Наистина най-точно и най-вярно можем да опишем и да представим от наша гледна точка реалната училищна действителност, която често пъти плаши младите специалисти, те бързо напускат учителската професия, след като веднъж са опитали и са се опарили, вземайки категоричното решение да не се връщат никога повече в училище.
 
В подкрепа на казаното, ще вметна едно изказване на колега от моето училище, който преди десетина дни влезе в учителската стая и под влияние на емоцията, сподели, че преди малко научил как в едно люлинско училище постъпили трима млади учители, миналата година завършили ВУЗ, и с днешна дата, само след месец работа в училище, те вече са напуснали.
 
И така, нека да ви запозная с конкретния случай, който стана причината да се породи идеята за публичните дискусии. За целта ще ви копи-пейстна онази част от разговора ни във Фейсбук, отнасяща се до обсъждания казус. 

Моят пост:
Две автентични извадки от съчинение на тема "Моите любими занимания" на деца от моя клас: 
№ 1. "След училище обичам да гледам моя любим сериен филм "Комисар Рекс", защото в него винаги има убийства."; 
№ 2. "Моят любим танц е глупавият". 
За № 2 си първоначално си помислих, че не съм разбрала добре, но после се оказа, че само аз не съм чувала за глупавия танц. Децата обещаха, че ще ми го изиграят в часа по музика.

Начало на формуляра

Иванка Сотирова № 1. "След училище обичам да гледам моя любим сериен филм "Комисар Рекс", защото в него винаги има убийства."Мисля,че това е ,което трябва да се коментира..Този отговор е повод за размисъл и безпокойство.Танците са бял кахър.

 

Елиана Амудова Иванка, този отговор обяснява ширещата се агресия сред подрастващите.Защо дори семейства с плазми не кодират тези канали, а оставят децата да следят тези сцени на издевателства и бездуховност?-често този въпрос занимава съзнанието ми.Сега ще го поставя на вниманието на родителите на моите първолачета на родителската ни среща.

 

Галя Ганчева- Бошнячка Ели, "Комисар Рекс" се излъчва по следобедно време или по БТВ или по Нова ТВ, не се сещам точно. Как да кодират каналите? А в детските филмчета какво гледат? Същите истории...

 

Poli Rangelova Във връзка с № 1 да поясня. 

Когато детето прочете въпросното изречение от съчинението, аз спонтанно възкликнах "Наистина ли ти харесва да гледаш убийства?". То потвърди, след което от различни посоки в класната стая се чуха обаждания: "и аз", "и аз". 

В този момент изпитах чувството, че всичките ми приказки и усилия да накарам моите ученици да изградят отрицателно отношения към агресията са били напразни. И, честно казано, не се почувствах никак приятно, но пък кой е казал, че такива проблеми са лесно решими. 

Ако можех да надникна в детските главици и да разбера кое по-точно им харесва в убийствата - ефектите, атракцията или проявата на насилие, може би щях да съм по-добре ориентирана в проблема. 

От телевизията не можем да очакваме да филтрира информацията. Кодирането на каналите не е възможно в много домове. На нас, учителите, ни остава единствено да изграждаме отношение и да влияем на децата доколкото можем.

 

Ина Чернева Не ви е лесна работата, но няма как да се нагърбите и с неусилията на родителите.

 

Georgi Ivanov Поли, струва ми се, че са малко учителите, които забелязват проблема и му обръщат внимание. Проблемът е много сериозен и сложен. Идея - напишете Вашите наблюдения от работата с учениците и ги отнесете като илюстрация към всяка тема от съдържанието на Начална училищна педагогика.

 

Poli Rangelova Професоре, благодаря! Не разбрах само "Вашите" като "нашите" или като "моите" имате предвид. Боже, тази учтива форма понякога колко пречи да се разбираме! Тъй като темите от съдържанието на учебника не са малко, бих могла да предложа на колегите от блог общност "Начално образование" публично да ги обсъдим, като по този начин повече начални учители ще споделят своя опит и наблюдения, което ще е от по-голяма полза за учебника.

 

Georgi Ivanov Това би имало ефект в много посоки. Чудесно предложение!

 

Rumyana Ivanova Полии, ако успееш да разбереш като какво точно им харесва на малките, когато гледат насилие или пък когато самите те го причиняват- физическо или психическо...ще си първата:)))На въпрос "След като го удари, ти как се почувства- доволна, щастлива...или ти стана мъчно, че тя плаче"...като искрено се надявах, че отговора ще е "Не ми беше добре..." Но не би! Малката русокоса и синеока красавица отговори подсмихвайки се"Ами, кеф ми беше!"...

Обърнах се към другите деца, очаквайки, че ще я осъдят и ги призовах да са честни- как се чувстват, когато са ударили някого? За мое неудовлетворение немалка част от класа изпитват удовлетворение, когато нараняват, обиждат, чувстват превъзходство, задоволство...но не могат да обяснят защо. Или казват"защото и мен ме удрят, обиждат..." Понякога се чувствам като Дон Кихот...говоря, говоря, говоря, те ме слушат, съгласяват се с мен, обещават...и после всичко се повтаря!

 

Poli Rangelova Руми, все едно чета собствените си мисли... Чувствам се безсилна по същия този донкихотовски начин като теб.

В детските приказки също има насилие. Доброто нерядко възтържествува с цената на насилието. Трудно се разбира истинската причина за неизбежната победа на доброто над злото - децата остават с впечатлението, че на злото му е отмъстено, което според мен по-скоро провокира агресия, отмъстителност, а не възпитава в толерантност и отстъпчивост.

Същото се отнася и за детските филмчета, защото и те са изградени на тази основа. 

Само по този начин мога да си обясня усмивката, радостта, удовлетворението, което децата изпитват, когато нараняват и обиждат, и какво значат техните оправдания - "защото и мен ме удрят, обиждат...". Те считат, че е справедливо и честно да отвърнеш на агресията с агресия. 

Спомних си в тази връзка за един мой стар пост с категоричен и показателен пример: http://bglog.net/Obrazovanie/6147

Агресията поражда агресия

www.bglog.net

Rumyana Ivanova Изчетох и това...Аз имам своето обяснение за агресията и то често е в противоречие с общоприетото схващане...Бият и обиждат децата, които са бити и обиждани вкъщи...Детето не може да си го върне на силните и авторитетните и го връща на по-слабите от него самия...Но един родител никога не би си признал, че е такъв с детето си!!!

Не са малко и онези, които възпитават децата си с"Бият ли те- бий!" или още по-страшното: "Бий, за да не те бият!"...А когато става въпрос за родители и за възпитанието на техните деца- те винаги ще са прави! Дори детето, повлияно от нашите разговори понякога да се съмнява, че мама и тате може и да не са прави...ще продължава да ги слуша...защото първите седем са си казали думата!

 

Край на формуляра

 


Скъпи приятели, от името на проф. Иванов и от мое име ще кажа, че очакваме вашите мнения, свързани с личните ви практически наблюдения и опит. Нека не се увличаме в теоретизиране – да оставим теорията на теоретиците и да погледнем на въпроса откъм практическата му страна, описвайки конкретни случаи и ефективни начини за въздействие.