avatar

Агресията поражда агресия

Преди няколко месеца един татко от виетнамски произход дари триста лева, за да направим ремонт на класната стая, защото чиновете бяха в безобразен вид.

Организацията на мероприятието я осъществих аз, след като чаках доста дълго време родителите българи да се задействат (при положение, че са ни дадени пари наготово). Периодично им напомнях за ангажимента и накрая се убедих, че инициативата няма да дойде от тяхна страна. Просто слабо ги интересува в каква обстановка учат собствените им деца.

В крайна сметка в определения от мен ден - една събота, дойдоха четирима осмокласници, няколко мои ученици и един-единствен татко. Работата не беше малко, но успяхме в рамките на този един ден да се справим.

Облепихме чиновете с мебелно фолио, окантовахме ги отстрани и боядисахме столчетата. Стаята се преобрази напълно и цялата светна.

Когато децата дойдоха в понеделник на училище, не можеха да се нарадват на промяната и на факта, че от може би най-неугледната стая в цялото училище, тя се превърна в най-красивата.

Да, обаче радостта им беше краткотрайна, защото още на следващия ден големите ученици от 8-ми клас се бяха постарали да се подиграят с труда ни. С всеки изминал ден те оставяха ярки грозни следи от присъствието си. Какво ли не опитахме, за да им въздействаме и да ги накараме да спрат да рушат училищния инвентар. Много пъти се срещах и разговарях с тях и те всеки път ми обещаваха, че е за последно. Провеждаха се извънредни родителски срещи заедно с тяхната класна, директорката и аз в това число, на които се изтъкваше, че за щетите ще трябва да поемат отговорност. Никакъв ефект, разбирате ли, никакъв!

С днешна дата мога да кажа, че стаята е в окаяно състояние, фолиото и кантовете са изчегъртани, столчетата изпотрошени и с подгънати крачета - вероятно умишлено, за да се пада по-лесно от тях, но като капак преди няколко дена заварихме и два плота на чинове, счупени по средата, защото върху тях беше скачано. В този ден, докато се търсят заместители, чиновете не достигнаха за всички деца от моя клас.

Малките ученици възроптаха с основание по адрес на вандалщината и даже едно от тях изрази емоциите си на едно хвърчащо листче.


























В първия момент, като видях рисунката, ми стана смешно, защото тази люта закана с пресоването на осмокласниците от страна на третокласниците е в сферата на детските фантазии, разбира се. След това обаче се замислих, че детето съвсем не е искало да се пошегува, когато е изливало гнева си върху листа, а съвсем истински и сериозно се е заканвало на големите.