Търси ме продавачка

Вървим си с Маргото по улицата и изведнъж, без никаква връзка с разговора, който водим, тя изтърсва: „О-о-о, ама ти какво? Хвалиш ли ни се?”.

Обръщам се към нея, неразбирайки какво ми казва, а тя стои на едно място, превива се от смях – вече ще се пръсне - и ми сочи с ръка да погледна напред. Измежду пристъпите й на смях само чувам: „Моля ти се, снимай го! Снимай го!...”

Премествам поглед нататък и виждам ето този надпис върху отворената врата на един магазин:




След като прочетох безумното съобщение, и на мен ми стана много смешно. То бива, бива неграмотност, но за да изфабрикуваш такова нещо, ти трябва наистина да си много бос в правописа и правоговора. И благодарение на езиковата култура на автора, вместо да се получи покана за работа, съобщението се превръща в някаква голяма безсмислица.

Та посмяхме се за сметка на "търсения от продавачка" човек, който седеше вътре в магазина и изобщо не подозираше, че го одумваме. Даже Маргото, понеже си е закачливичка, точно когато минавахме покрай отворената врата, каза :”Еее, блазе ти! Толкова си търсен!”, след което избухнахме отново в смях.