Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Един, както се оказва, нерешен проблем, започнал през миналата учебна година, но, за жалост, с нова сила продължава и през тази. Бившите ми ученици сега са пети клас и негативите от действията на въпросния татко, който не зачита нито училището като институция, нито учителите като хора, на които им се дължи някакво уважение, вече се поемат от моите колеги от среден курс.
.........................
Днес колежката по английски език дойде да ме попита какво ми е мнението за бащата на Р. С., защото той й е причинил големи неприятности в последните дни и работата стигнала до полицията. Разказах й за случая, описан тук, а тя ето какво ми сподели.
В началото на учебната година започнали да се събират пари за закупуване на учебник и тетрадка по английски език, които свободно не могат да се намерят на книжния пазар, а могат единствено да се поръчат от специално място. Всички петокласници внесли необходимата сума, с изключение на Р. С. Ученикът обяснил, че няма да участва в организираното закупуване, защото родителите му щели отделно да му ги осигурят.
До ден-днешен обаче това все още не е направено и петокласникът продължава да идва неподготвен на училище. Колежката започнала да отразява липсата на домашно в ученическата книжка, да изпитва, да прави контролни и да поставя съответните оценки. Бащата на Р. С., по същия начин както и миналата година, решил, че ще сложи учителката на мястото й, като толкова много си позволява да пише забележки и ниски оценки на сина му.
Вчера, по време на часа по английски, детето връчило на учителката си следното писмо, изпратено от неговия татко до нея. В него пишело ето това (дано съм запомнила съдържанието му точно):
Госпожо N,
Аз съм бащата на Р. С. Ще купя учебник и тетрадка на сина си, но имайте предвид, че ако вие не научите сина ми на английски език до края на учебната година, аз лично ще ви посетя.
Следвал неговият подпис, както и това:
Учител:
Бившият ми ученик обяснил на учителката, че баща му иска тя да се подпише и след това да му върне бележката. Тя казала, че ще му върне бележката, но не сега, а след среща с родителя. Написала писмо, в което настоявала бащата на следващия ден да се яви в училище за разговор.
Когато се прибрала вкъщи и показала писмото от бащата на Р. С. на съпруга си, той много се обезпокоил за нейната безопасност и накарал жена си за отидат в полицията, където депозирали жалба по случая.
Засега знам това. Историята, естествено, ще има някакво продължение, за което ще ви информирам по-нататък.
Професоре, забелязала съм, че в живота нормалните неща се срещат твърде рядко. Ако имахме директор на място, щеше да е лесно, но... нека да почакаме да мине конкурсът за директори, и дано Бог е милостив и ни прати човека, който да въздигне училището ни, защото то го заслужава, и ще ви разкажа за моралния облик на нашия началник.
Ще направя само една бърза илюстрация с днешна дата. Една колежка, на която вярвам, ми каза, че вчера директорката е говорила пред мои родители, че аз съм неграмотна и нищо не разбирам от български правопис. Тези хора, доколкото разбрах, има вероятност да преместят детето си в друг клас, силно повлияни от нейните думи. Защо го е говорила ли? Защото не съм от хората, които си мълчат. Аз съм от неудобните и не се срамувам от това.
В конкретния случай, описан в постинга, директорката е извикала бащата на ученика. Какво ще стане оттук нататък - не знам. Аз изобщо не вярвам на тази жена, защото съм била много пъти обект на интриги.
Въпросният татко не дойде миналата година, когато го повиках. Явно нямаше доблестта да го направи.
Изобщо всичко е много сложно, за съжаление... :(
Днес се наложи да замествам колежката от занималнята и едва сега съм онлайн. Не бих искала да пропусна да направя коментар към всяко изказване, затова ще следвам хронологичния ред.
Стеф, имам същите наблюдения върху такъв тип директори. Ако искат да вгорчат живота на учителя, подобен случай е добре дошъл за тях. Те са способни да изопачат истината по такъв начин, че цялата вина да се прехвърли върху учителя.
Нашата шефка не съм я виждала от вчера. Тя онзи ден ми е спретнала интригата, за която всъщност вчера сутринта научих. И понеже, за да е пълно удоволствието ми, моята класна стая е точно до дирекцията - една стена ни дели - и аз мога да усетя дали директорката е там, или не. Искаше ми се само да я погледна, защото с поглед мога да й кажа всичко, което мисля за нея, а с думи вече смятам да не контактувам.
Знаех от колегите от среден курс за вчера, че директорката е насрочила разговор с таткото. По-късно той се е обадил да каже, че е възпрепятстван. Обещава днес да дойде. Само че и днес той не идва. Странна работа. Нито директор се появява, нито родител, а се пуска в обръщение слухът, че някой с някого ще се среща.
Професоре, мнението ти за мен е твърде високо :) Ще ми се да отговаря на истината, но нека не забравяме, че колкото и да сме способни, не сме идеални, нали? Но ти си моят мил мотиватор, за което отново ще ти благодаря.
За чудесата – те ще се случат, щом вярваме в тях. Пък и нещата не стоят на едно място, а са в постоянно движение. Директорите идват и си отиват. От лошите директори всъщност има полза, защото те ни правят по-силни, по-информирани и по-мъдри. В борбата си с тях ние мобилизираме силите си и едва тогава осъзнаваме на какво сме способни.
Това съвсем не означава, че искам директорът ми да е от този вид, разбира се.
Асенси, чудя се коя дума да избера, за да изразя онова, което почувствах, след като прочетох твоя коментар. Трогната, впечатлена, развълнувана, поласкана, зарадвана – никоя не е достатъчно точна, но и не е твърде далеч от усещането, което изпитах.
Ако си позволя малко да помечтая, мисля, че с един директор като теб, който се вслушва в мненията на учителите, могат наистина да се постигнат чудеса. Онези чудеса, за които говори професорът. Един такъв шеф може да сформира екип от креативни хора, които да генерират постоянно нови идеи и да ги реализират. Страшно вълнуващ и неотразим би бил животът в едно училище, благодарение на него.
Само че реалността ме сваля на земята и ми казва: „Къде си тръгнала? Та ти, за да отидеш на работа в 51 СОУ, трябва да станеш преди 5 сутринта, защото пътят ти до там е около час и половина с градския транспорт. Общо с връщането стават три. Цели три часа от денонощието, което и без това не ти стига никога, за да свършиш всичките си поставени задачи!”
Освен това силно се надявам в нашето училище да дойде точният човек. Ако обаче това не стане, ще подам молба за работа, адресирана до г-н Александров. Пък ще пътувам и ще ви разказвам преживелици от градския транспорт. Да не забравяме, че там могат да се наблюдават какви ли не интересни случки. Мога да припечеля някой лев, като посъбера материал и издам книга, озаглавена „Невероятни случки в градския транспорт”.
Асенси, благодаря за подкрепата :) Няма да забравя жеста ти!
Доротея, случва ми се да ме питат защо толкова много пиша в блог „Образование”, като не ми плащат. Досега отговарях, че имам сериозни причини, като една от главните е, че това е моята трибуна. От днес нататък ще добавя още една. Ще обяснявам, че представяйки се в блога, имам възможност да се презентирам. А това не е никак малко. Пожелавам на всички пишещи учители в „Образование” да бъдат оценени по достойнство от качествените директори.
Илко, ако не знаех, че си ми колега, щях да си помисля, че си директор или поне помощник-директор. Познаваш изключително добре нормативните ни документи и отлично умееш да си служиш с тях. Да, не всички възможности сме използвали, защото не сме се сетили за някои, които ти изброяваш, но утре ще обсъдя с колегите и останалите предложения.
Благодаря ти за съветите! :)
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...