Приказка за Слънцето и Земята

19 октомври 2011, 16:07 Публикувано в BgLOG | 14 коментара , 3904 прочита
Категории: 42
Етикети: приказка за слънцето и земята

Преди хиляди години Слънцето живеело в другия край на Вселената. Един ден съгледало Земята отдалече и мигом се влюбило в нея. Земята го видяла и сърцето й също запламтяло от любов по него.

Влюбеното небесно светило се понесло към Земята, без да откъсва поглед от нея, и колкото повече я приближавало, толкова повече тя се разхубавявала. Появил се денят, който я залял с чудна светлина и разкрил очарованието на цветовете. По цялата й повърхност започнали да никнат прекрасни зелени растения. Сладкогласни птици огласяли небесните простори. Забълбукали чисти ручеи. Постепенно се зародил животът на Земята.

Любовта между Слънцето и Земята била ярка и пламенна. Колкото повече Слънцето приближавало Земята, толкова по-силно греело то. Земята се въртяла под палещите му лъчи и то разбрало, че ако продължи да я доближава, ще я изгори и тя ще загине. Изведнъж спряло своя ход и останало завинаги на своето място, където се намира и сега.

До ден-днешен то продължава да обича Земята и да я съзерцава отдалече. Докосва я нежно с топлите си лъчи и я осветява. А Земята все още обикаля около него и се нуждае от любовта му, макар да знае, че никога няма да го стигне.

___________________
Тази поучителна приказка я прочетох в едно есе тук: (http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=21077), но я преразказах по свой начин и малко попромених. Надявам се, че не съм в нарушение на авторските права.

RSS за коментари Коментари

# | от professor на 19 октомври 2011, 16:32

# | от kosarcheto на 19 октомври 2011, 20:43

Много хубава приказка. Със усмивка на лице и сълзи в очите я прочетох. Адмирации за автора и за теб, че ни преразказа тази прекрасна приказка. :)

# | от Rumi на 20 октомври 2011, 21:04

Като четох приказката си представях ето това:

http://www.youtube.com/watch?v=hsqu18wAQc0

# | от DF на 23 октомври 2011, 23:18

Очевидно Слънцето е доста влюбчиво след като е успяло да завърти около себе си 9 планети.:)

# | от Krass на 24 октомври 2011, 14:50

Прочетох приказката. Първо си казах: "А има ли друг начин да докажем, че любовта е изпепеляваща?" След това погледнах какво се крие зад коректно предложения линк. И тогава разбрах, че самата приказка е един апотеоз на вселена от чувства, че тя е един логичен и достоен финал на неизказаното. А за авторските права - сигурно си прочела какво пише под есето с червени букви ;-)

# | от queen_blunder на 25 октомври 2011, 20:04

Професоре, сърдечно благодаря за прекрасната картина и текст!!! :)

Косараа! Наистина ли е имало и сълзи в очите ти?! О, значи приказката силно те е развълнувала, защото вероятно с нещо те е докоснала. И аз те поздравявам, че сподели тук своите преживявания!

Руми, клипчето ти е много приятно! :) Да, и аз откривам прилика с приказката.

Дид, ти си голяма скица! :) Ми да поразсъждаваме кой в кого е влюбен - слънцето в планетите, или те в него, щом се въртят около него? То си обича Земята и тя цъфти и хубавей под влиянието му, докато на другите планети, доколкото ми е известно, няма живот, няма любов. Цари пустош навсякъде.

Какво ще кажеш?

# | от queen_blunder на 25 октомври 2011, 20:17

Krass wrote :
Прочетох приказката. Първо си казах: "А има ли друг начин да докажем, че любовта е изпепеляваща?" След това погледнах какво се крие зад коректно предложения линк. И тогава разбрах, че самата приказка е един апотеоз на вселена от чувства, че тя е един логичен и достоен финал на неизказаното. А за авторските права - сигурно си прочела какво пише под есето с червени букви ;-)

Красс, теб искам да коментирам в отделен пост. Ти си възприел приказката като една история за изпепеляващата любов и след прочита на есето разбираш, че тя е "логичен и достоен финал на неизказаното".

Когато изпратих текста на приказката на един мой приятел, ерудиран мъж, той каза, че открива много послания, някои от които са свързани със свободата в любовта; с последиците от обсебването; с любовта като чудо, което не е подвластно на желанията само на единия от влюбените; с перспективата в една голяма любов като отговорност на всеки за всеки и т. н.

А аз мисля, че основната идея на текста е увековечаването на любовта чрез запазването, непреминаването на дистанцията. Когато влюбените се копнеят, но не могат да се достигнат, техните копнежи никога не угасват, защото желанията остават неизпълнени.

Всичко това силно ми напомня за разказа на Калина Цанева "При звездите": http://bglog.net/BGLog/11270

П. П. За авторските права в откровения.сом пише, че е забранено да се копират текстове, но не пише, че е забранено те да се преразказват, затова си рекох, че не съм в нарушение.

# | от DF на 25 октомври 2011, 22:21

queen, ако приемем, че живота е необикновено явление във Вселената, то мога да приема, че любовта между една малка звезда и една малка планета е изключително явление, но само АКО, защото ако това не е така, тогава той е бройкаджията, а тя е блондинката в свалката :):):), т.е.дълбоко неразбираща кофтия сценарии:):):) и щастлива въпреки тъпата ситуация:):):), в която тя се чувства единствена и неповторима, а той - човек с много възможности.:):):)

# | от queen_blunder на 26 октомври 2011, 07:09

Дидка, ех, ако знаеш колко си права в чисто житейския смисъл! Да, тази ситуация щом я пренесем в човешкия свят, се оказва, че нерядко сме я наблюдавали във варианта бройкаджията и наивницата, която си въобразява, че той е влюбен в нея.

Благодаря ти и за този поглед върху приказката :) Виж на какво сладурско клипче попаднах! Желая ти хубав ден днес и само усмивки :)

# | от Gen на 26 октомври 2011, 10:03

може да се чете и бройкаджийката и наивника

# | от queen_blunder на 26 октомври 2011, 15:49

Може също така и: бройкаджийката и наивницата, както и бройкаджията и наивникът. Човешкият възход стигна дотам, че с днешна дата полът е без значение...

# | от DF на 27 октомври 2011, 01:44

Благодаря за поздрава! Клипчето е супер, а песента е в списъка на любимите ми!:)

Има връзка и с поста!

# | от kosarcheto на 29 октомври 2011, 21:02

Да, Куини....аз съм емоционално създание и такива истории ме докосват. Докосват душата ми. Казвам душа, а не сърце, защото сърцето умира, но душата е вечна. Между другото съм съгласна, че в приказката има много символика и истини, свързани с любовта. ;)

# | от The Maker на 02 ноември 2011, 00:18

Горкият Меркурий!

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Приказка за Слънцето и Земята

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели