Завистта като двигател на прогреса :)

05 септември 2011, 01:14 Публикувано в BgLOG | 40 коментара , 1229 прочита
Категории: Невчесани мисли, Забавление
Етикети: завист - твоето име е жена

Наблюдавам си наоколо и си разсъждавам върху явлението "завист". Стигам до извода, че съм грешала, окачествявайки го като отрицателно човешко качество и дори, заклеймявайки го като обществено зло, защото завистта в определени случаи може да се прояви и като двигател на прогреса.

Ще илюстрирам с пример какво имам предвид.

Представете си стандартната ситуация, в която се поражда завистта: лицето Х притежава нещо, което лицето Y няма и е невъзможно да го придобие, защото природата си казва тежката дума. Лицето Y обаче копнее да внуши на околните, че е нещо по-, по-, най- от лицето Х, заради което e силно мотивирано да докаже на света, че притежава велики способности, че е по-умно и по-способно.

Съответно - то се втурва да действа, употребявайки всякакви начини и средства (повечето целящи да съсипят имиджа на лицето Х, разбира се!), но пък вследствие на отделни негови показни действия – понеже лицето Y все се сравнява и иска да надскочи лицето Х – се оказва, че в крайна сметка обществото има полза.

Лицето Х се чуди дали да се ядосва, че персонално се опитват да му навреждат, но тъй като вижда, че завистта понякога дава и известни положителни резултати за други хора, си казва, че това е чудесно, браво, нека завистниците да се стараят да го надскачат, щом като това така силно ги мотивира да бъдат активни, действени и дори полезни в стремежите си да убедят света, че са по-способни от него.

Желая успех на всички начинания, принасящи обществена полза, без значение кое ги е провокирало да се случат! ;-)

RSS за коментари Коментари

# | от poli на 05 септември 2011, 07:11

Чудесно си го написала, Поли, и да знаеш, че наблюденията са ти верни.За съжаление.

# | от poli на 05 септември 2011, 07:13

Не бих искала завистта да бъде движещата сила,но явно и тя е човешко качество и то доста стимулиращо и амбициращо.

# | от DF на 05 септември 2011, 08:18

Няма абсолютно зло, но това не означава, че харесвам кърлежите.:)

# | от queen_blunder на 05 септември 2011, 09:10

poli wrote :
Чудесно си го написала, Поли, и да знаеш, че наблюденията са ти верни.За съжаление.

Благодаря, Поли! :) Както се казва - с теб се разбираме само с поглед, но то е защото ти също умееш внимателно да наблюдаваш и да анализираш ситуациите.

# | от queen_blunder на 05 септември 2011, 09:18

poli wrote :
Не бих искала завистта да бъде движещата сила,но явно и тя е човешко качество и то доста стимулиращо и амбициращо.

С времето все повече се убеждавам, че завистта е в състояние да амбицира и стимулира повече от всичко друго на света. И аз не бих искала тя да е движещата сила, но нещата в това отношение са непроменими.

Мисля си също така, че за част от хората, ако я няма завистта, ще изчезне един основен стимул за живот. Те правят нещо, за да покажат, че превъзхождат другите, а не заради самото нещо.

# | от queen_blunder на 05 септември 2011, 09:21

didi f wrote :
Няма абсолютно зло, но това не означава, че харесвам кърлежите.:)

Дидка, и аз не харесвам кърлежите, но се опитвам да открия нещо положително в съществуването им, защото вярвам, че злото е и за добро. Без него доброто не би съществувало.

# | от Cveti на 05 септември 2011, 11:26

Искрено се надявам, че все повече българи ще открият за себе си другия двигател на прогреса - действия с общочовешко значение, значими и безусловни. Завистта ни е в повечко и не бих искала да я толерирам, колкото и да търся философското и обяснение. Ако човек опознае себе си, ако се стреми да пренасочва енергията си в позитивна и добронамерена посока, то не след дълго, той ще открие прекрасния творчески импулс, който ощастливява и окриля душата, който може да се превърне в негова природа и така завистта постепенно ще загине в него. Злото, поражда само зло, в колкото хубави дрехи да е облечено.

# | от queen_blunder на 05 септември 2011, 11:48

Цвети, моите адмирации за коментара! Страхотно казано и много мъдро!

У всеки човек може да се породят всякакви чувства и желания, но от нас, като от разумни и мислещи същества, се очаква да поемем контрола над себе си, да ги овладеем и да пренасочим енергията си, както казваш ти - "в позитивна и добронамерена посока".

Наистина, няма нищо по-прекрасно от стремежа на един човек да носи радост на другите и да я споделя с тях, а не огорчения и обиди. Истинският творчески процес изисква пълно себеотдаване и той няма нищо общо с показността.

# | от Cveti на 05 септември 2011, 13:22

Поли, ти си майсторка по модерирането на теми. Открий една такава тема в блога: "Какво бих направил/а/, ако имам магическа сила, или пръчица?" Ще бъде интересно. Аз например, веднага ще ти кажа: бих наляла в главите на българите много човешко знание, ей тъй, изведнъж да се почувстват можещи и силни. Знаещият и можещ човек е великодушен, щастлив и богат. Космическата енергия се излива върху него и му помага във всичко, дори и да печели пари. И понеже ще имам магическа сила, нали - ще блокирам всички онези, които имат интерес българите да са необразовани и безпомощни, а оттам и зли, и завистливи.

# | от queen_blunder на 05 септември 2011, 17:46

Цвети, интересното е, че и аз съм стигнала до същите изводи като теб :)

Наистина, когато живееш волно и радостно, отдаден да развиваш способностите си, да твориш и да създаваш, без да храниш задни мисли в главата си от сорта на: кой-колко-е-напреднал в еди-кое си отношение - защо пък да не му вгорчим живота, сякаш рогът на изобилието се изсипва върху теб и ти се случва такова неземно щастие, каквото никога не си предполагал, че точно на теб ще ти се случи.

Преди малко попаднах на една песен на Роси Кирилова. Някак я възприех като свързана тематично с разговора, който водим тук, и затова искам специално теб да те поздравя с нея.

# | от Ela Georgieva на 05 септември 2011, 19:31

т'ва не е завист, Поли, това е липса на самоувереност :)
самоуверените хора с реална самооценка обикновено се сравняват само със себе си - с по-стария и по-несъвършен вариант на своето "аз" - и се състезават и мотивират от състезанието със самите себе си

останалите си мислим, че съвършенството е еднократен акт с работно време от 9 до 5; и след като постигнем това, което ни е карало да влезем в състезaнието, ще можем да идем завинаги на почивка на Карибите...

# | от queen_blunder на 06 септември 2011, 07:29

Благодаря за включването, Ела! :) Както винаги, ти имаш оригинално виждане по темата :)

Съгласна съм с теб, че гореописаното е продиктувано от липса на самоувереност, но дали проблемът се изчерпва само с липсата на самоувереност, защото ако беше така, лично моята реакция щеше да е да помогна на този човек да възвърне самочувствието си.

Давам пример с една колежка, която вчера за първи път поства, признавайки своята неувереност:
http://bglog.net/nachobrazovanie/46063.

Първият ми импулс, когато прочетох нейните думи, беше да я прегърна (ако е възможно), да я успокоя и моментално да стопя нейната неувереност.

Ти казваш, че "т'ва не е завист". А когато има озлобление спрямо онзи, който притежава нещо повече - пари, власт, способности, популярност, авторитет и т. н., което озлобление се трансформира в активни действия, целящи неговата дехуманизация, то тогава какво е това? Как се нарича?

Изобщо, Ела, любопитна съм да прочета твоето определение за завистта.

# | от Cveti на 06 септември 2011, 08:03

Благодаря ти, за поздрава, Поли! Много обичам такива съдържателни песни! Винаги напипваш пулса!

Ела, ти допълни и моите мисли много точно, но тъй като страхът и неувереността сковават крилете за полет и човек се страхува да литне, понякога му струва, че ако уцели и свали птиците до себе си, те ще изглеждат като него. Или, ако хвърли кал върху някого, самият той ще изглежда по-чист. Това, според мен не е само липса на самочувстие и затова си има думичка-завист.

За страха може да се говори много. Той е много сериозен феномен. Особено за страха от неодобрение. Той може да се е вкоренил у човек още от детството и тогава е много трудно да се превъзмогне, защото остава на дълбоко подсъзнателно ниво. Но това, май, е за друга тема.

# | от Meri Nikol на 06 септември 2011, 08:53

ЗАКОНЪТ ЗА КАМИОНА ЗА БОКЛУК.doc

В отговор на написаното от теб за завистта!

# | от SiyanaM на 06 септември 2011, 11:39

Благодаря ти Мери! Благодарение на тази прекрасна статия, открих блога на автора Пламен Хараламбиев-http://sebepoznanie.com/psihologiq/zavistta/ , чудесно местенце за мен. И там има подобна дискусия.

# | от hoaxer на 06 септември 2011, 17:42

Двигателят на прогреса е любопитството, а завистта е двигател на консуматорското общество и може да разруши индивида психически и физически.

# | от Ela Georgieva на 06 септември 2011, 19:14

липсата на самоуважение и самоувереност трудно се компенсира отвън, без специализирана помощ, или без самият индивид да осъзнае, че това му пречи; и да пожелае да се промени
аз лично клоня към мнението на hoaxer - завистта не може да е прогресивна. затова писах, че ако говорим за двигател на прогреса, не може да става дума за завист :)

# | от Ela Georgieva на 06 септември 2011, 19:25

"...човек се страхува да литне, понякога му струва, че ако уцели и свали птиците до себе си, те ще изглеждат като него. Или, ако хвърли кал върху някого, самият той ще изглежда по-чист."

опитът ми с подобни хора ме е карал много да мисля, и често ми се струва, че те страдат от нещо друго - не знаят, не са научени как да благодарят. Просто никога не са изричали тази дума, нямат понятие колко е хубаво да има за какво да си благодарен, и съответно - поведението им изглежда доста неблагодарно. Особено в очите на човека, който им е направил услуга, услуга, която те се стремят всячески да омаловажат, за да не трябва да благодарят и да се чувстват задължени...

Аз съм доста избухлив и неуравновесен човек, не съм ангел; но завистта не я разбирам. Не мога да разбера самото понятие, защото не съм изпитвала състоянието.
От малка харесвам неща, които другите не ламтят да притежават :); или може би е генетично, не знам, но никога не съм желала да съм на мястото на другиго, нито съм страдала, че нямам същите неща като него. Може би затова съм склонна да търся друго обяснение за такъв тип поведение, за който пише Поли...

# | от queen_blunder на 06 септември 2011, 20:42

Цвети, чета какво пишеш и няма да крия, че то много ми допада и като изказ, и като мисъл, и като чувство. Ти си истински, искрен и добър човек и това прозира чрез думите ти!

Освен това съм силно впечатлена и от образователните продукти, които публикуваш. Бих искала да те имам за приятелка, а също така с теб да създаваме интересни неща за децата, защото интуитивно усещам, че бихме били страхотен екип. Какво имам предвид, ще ти кажа не след дълго, защото имам някои различни очаквания за бъдещето си.

Ти говориш за страха. Той ни е необходим, тъй като ни предпазва от опасни външни влияния и благодарение на страха си човешкото същество оцелява физически. Но страхът, както всяко друго нещо - без значение добро или лошо - трябва да бъде с мярка и да се контролира. Всеки човек е способен да се отърве от ненужните и регресивни страхове, стига да пожелае и да си го постави за цел.

Аз например от едно известно време упражнявам водене на разговори с агресивни хора, за да калявам душата си и да обръгна до степен да се науча да запазвам спокойствие и да не позволявам в душата ми да влизат нечии храчки.

И понеже ти каза, че напипвам пулса, искам отново да ти предложа нещо – то е по темата и съм го правила отдавна.

# | от queen_blunder на 06 септември 2011, 20:50

Meri Nikol wrote :

ЗАКОНЪТ ЗА КАМИОНА ЗА БОКЛУК.doc

В отговор на написаното от теб за завистта!

Мери-Никол, ти с твоята красива външност и остър ум няма как не се докоснеш до завистта, чието име е жена, както написах и в ключовите думи. Дори аз знам за един такъв случай, в който ти беше потърпевша в известен смисъл точно заради завист, но както и да е… Няма да се връщаме назад.

За закона за камиона съм напълно съгласна, но само с една уговорка – да не се засяга човешкото ми достойнство, като за целта се употребяват лъжи, манипулации, сплетни, интриги и какви ли не подли номерца, защото не ми е безразлично какво се вменява на хората по мой адрес.

И изобщо не възнамерявам да махна с усмивка, когато се случи такова нещо, а ще се подготвя за битка, която ще водя открито и честно в публичното пространство и не изключвам, че ако някой прекали, можем да продължим и в съда. Този съд е създаден от древни времена за това в крайна сметка – за да се разбере кой е крив и кой – прав.

Мисля, че не съм ти показвала едно мое упражнение по ФКРУ: http://bglog.net/Obrazovanie/28000

# | от queen_blunder на 06 септември 2011, 20:56

Ела, ние в България нямаме такава практика – да търсим специализирана помощ, когато някой е неуверен в себе си, а малко хора осъзнават, че това им пречи и че е по силите им сами да се променят.

Да си кажа правичката - не очаквах, че заглавието на поста ще го възприемете буквално. Та нали съм сложила усмивчица накрая – тя трябваше да е подсказка, че съм попреувеличила нарочно.

Разбира се, че завистта не е двигател на прогреса, но за себе си установих, че понякога, в желанието си хората да доказват себе си и да демонстрират превъзходство спрямо онзи, комуто завиждат, могат с действията си, със старанието си, да допринесат определена обществена полза, особено, ако завистта ги амбицира да доказват, че са по-креативни, че са по-големи професионалисти и творци.

# | от queen_blunder на 06 септември 2011, 21:09

Съжалявам, но през гугълския Хром не мога да използвам опцията "отговори на коментара" и затова само болдвам името.

hoaxer, ти истински ме забавляваш! Щом видях минуса на поста, преди още да съм го отворила за прочит, си помислих, че ти си посетил отново моя блог и си ме оценил. И не се излъгах, което ме прави уверена в онова, което съм си помислила за минуса.

Интересен си ми не за друго, а защото забелязвам, че следиш публикациите ми, четеш ги, понякога коментираш, а в същото време не харесваш нищо мое – без значение какво съм написала, от което съдя, че ти не ме харесваш принципно, което е твое право.

Аз например не бих следила някого, когото не харесвам, а тъкмо напротив - ще го избягвам. Но ние, хората, наистина не си приличаме и това му е интересното на света - че сме различни.

Твоят минус е без значение за мен, защото ти ме оценяваш субективно. По-важното е, че четеш публикациите ми. Ще ти обясня какво имам предвид.

Обективна оценка може да ми даде например един независим инструмент като гугълския PageRank, според който личният ми блог получава същата оценка, която имат най-популярните общности в Бглог. В нея са заложени много критерии, като един от тях е и посещаемостта на блога, с което и ти самият допринасяш да се вдигне моят PageRank.

Благодаря ти за интереса и пак заповядай!

# | от hoaxer на 06 септември 2011, 22:08

queen_blunder ми аз влязох и прочетох последните три поста, два от които бяха твои, нямам намерение да се връщам назад и да чета, въпреки че сигурно и там вероятността да попадна на твои постове е голяма. Така че не те следя, а това, че се цъка на блога ти и ти се вдига рейтинга за мен няма абсолютно никакво значение, в смисъл, не ти завиждам. За минуса какво да ти кажа = "не намирам това за полезно", да не кажа нещо повече ;)))))

(написано с гугълския Хром)

ПС Аз си казах мнението относно "завистта като двигател на прогреса" , а твоят пост-отговор е изцяло върху минуса ми и рейтинга ти, що така?

# | от queen_blunder на 06 септември 2011, 22:36

Да, да, няма да намерим човек, който си признава, че завижда :)

В тази връзка моят отговор за твоя минус и за моя рейтинг е в духа на темата :)

Благодаря ти за вниманието и интереса към моите "неполезни за теб" статии!!! :)))))

# | от Cveti на 07 септември 2011, 09:12

"...Всеки човек е способен да се отърве от ненужните и регресивни страхове, стига да пожелае и да си го постави за цел."

Да, единственото лекарство срещу страха е действието, но Ела е права за нуждата от специализирана помощ в дадени случай, точно защото не се осъзнава колко пречат отрицателните емоции. За съжаление, у нас това се счита все още за ненужно, срамно, едва ли не. Дори, психолозите в училище се броят за психиатри.

Поли, благодаря ти за признанието. Отдавна съм ти фен и ме имаш за приятел, още откакто се регистрирах в блога. Сега само изпълних процедурата. Готова съм за всякакви екипни идеи, стига да ни стигне един живот, за да ги реализираме.

# | от Krass на 07 септември 2011, 16:51

Приемам, че понятието "завист" е описано със неприкрит сарказъм, влагайки му качество "двигател на прогреса". Трябва да си признаем, че завистта си е чисто човешко качество. И ако то се проявява за да стимулира догонването и изпреварването на другия, не виждам нищо лошо. Тогава наистина е налице двигател на прогреса. В случая обаче може би е по-подходящо да говорим за благородна завист. Изпитвал съм я не веднъж. Но ако завистта е користна, със скрити и то нечисти намерения на всяка цена да надминеш другия, тогава влизаме в зоната на подлостта и коварството. И аз съм се хващал в такива мисли. Но навреме съм се усещал и съм давал път на по-добрия. Е, и аз съм страдал от проява на завист спрямо мен. И то доста яко. Ако съм бил достатъчно принципен, щеше да има трупове. Аз обаче съм великодушен - всеки има право да живее. Дори и с мръсна съвест. А иначе темата е с безкраен коментар. Хубаво е, че се провокираме с такива теми.

# | от DF на 07 септември 2011, 20:02

Завистта не движи прогреса по принцип, тя по-скоро движи определени малки хора по-напред само в собствените им очи. Може и да си мислят, че израстват, но това е само собственото им себелюбие, което иначе е с нищожни размери.

Баба ми казва:

"Който завижда - да не вижда, който ме мрази - все пред мен да лази!"

Последната реплика нека бъде моето пожелание към МИНУСОПИСАЧЪТ, неговите себеподобни и всички, които си мислят, че завиждайки могат да израстнат в прогреса или в еволюцията на видовете.:):):) /повече от 1 усмивки/

# | от queen_blunder на 08 септември 2011, 08:38

Cveti wrote :

Поли, благодаря ти за признанието. Отдавна съм ти фен и ме имаш за приятел, още откакто се регистрирах в блога. Сега само изпълних процедурата. Готова съм за всякакви екипни идеи, стига да ни стигне един живот, за да ги реализираме.

За някои идеи ще ни стигне този живот, а други идеи ще оставим и за следващите животи. Ние, хората, се срещаме неслучайно, а виртуалното пространство помага тези срещи да се случват бързо и да не зависят от пространствените точки.

Благодаря ти, че изпълни процедурата! :) Вчера приех поканата ти, но нямах време да ти пиша.

# | от queen_blunder на 08 септември 2011, 08:55

Krass, твоето мнение е най-близко до моите представи за завистта. И да, ти си усетил моя сарказъм, което идва да покаже колко различен може да бъде прочитът на един и същи текст от различните хора.

Убедена съм, че няма човек, който да не е изпитвал чувството завист в някаква степен или форма, но малко хора ще си го признаят искрено както теб. И това, че сме го изпитвали не ни прави грешници, грях би било, ако не му поставим спирачки, което изисква от нас известни волеви усилия, пораждащи се от съответната ценностна система, която диктува какво харесваш и какъв избираш да бъдеш - завистник или човек, който посвещава времето си, за да наврежда на по-добрите.

В моя случай завистта съм я стопирала по причини, основани на чистата суета. Ужасно бих се срамувала от себе си, ако позволя завистта да влезе в душата ми. Под достойнството ми би било.

Да бъдеш завистник, или не, е въпрос на личен избор.

# | от queen_blunder на 08 септември 2011, 09:01

Дидка, завистта в по-големи размери е способна да сътвори мащабни манипулации.

Тъй като в повечето случаи тя е основана на липсата на дадено човешко качество, то компенсацията му кара завистника да създаде необходимите условия, за да заблуждава обществеността, че той е по-добрия от онзи, с когото се сравнява, същевременно целта е да се омаскари стойностния човек, като в определен времеви отрязък всичко това хваща декиш.

А бабите винаги има на какво мъдро да те научат :)

# | от Krass на 08 септември 2011, 09:58

Благодаря за отговора на моя коментар, queen_blunder. Както споменах, тази тема е безкрайна. И в тази връзка си задавам въпроса, няма ли да се загуби все пак състезателния характер между членовете на обществото, ако я няма завистта? Ако я изчистим от мръсните налепи и утаените нечистотии, няма ли да остане онази, повтарям "благородна завист", която те кара да спечелиш състезанието? А всичко онова, което искаме да изчистим, няма ли да доведе до "стерилност" на завистта и да я освободи от тръпката да изпревариш? Може би затова сме програмирани така, че сами да осъзнаем докъде свършва подлото и започва стойностното... А това неминуемо ще ни извиси.

# | от queen_blunder на 08 септември 2011, 10:36

Krass, и аз ти благодаря, че коментираш в моя блог!

Ще ти призная, че бях заинтригувана от казаното от теб, което провокира любопитството ми да проверя дали първите ми впечатления са верни, влязох в профила ти и прочетох всичките ти последни коментари по други теми, от което останах приятно изненадана, защото разбирам, че ти си интересен и искрен събеседник.

Красс, думите, както знаем, са условности и тези условности често пъти не са точно и конкретно очертани. Затова особено, когато се започва някаква дискусия, е правилно първо да се уточни понятието - нещо, което не сторих навреме и затова сега като че ли се лутаме в представите си какво всъщност е завистта.

Затова, срам не срам, преди малко взех, че отворих тълковните речници, за да прочета значението на думата завист. В по-новия ми речник е написано следното: чувство на досада и злоба, предизвикано от нечии успехи, благополучие или положителни качества. В по-стария пише ето това: неприятно чувство, което се явява при вида на чуждите успехи или достойноства.

Както се разбира от речниците, завистта е лошо, неприятно чувство на злоба и досада.

В тази връзка мисля, че изразът "благородна завист" е някаква метафора, която назовава друго човешко чувство, което възниква на базата на сравнението, но при него злобата, досадата, неприязънта са изключени. И точно такова чувство, което те кара да искаш да постигаш, да се усъвършенстваш и да се движиш напред, би било градивно, съзидателно и носещо радост на хората в едно човешко състезание.

# | от Krass на 08 септември 2011, 14:28

queen_blunder, все пак всеки човек е коректив на другите. В този смисъл се появява и състезателното чувство. Ами това е великолепно! Ако не се съизмериш с другия, ако не се опиташ да постигнеш неговия успех, няма да има развитие. И тук се явява благородството. Не да подложиш крак, а да подадеш ръка. Нищо, че е по-добър. Затова сме различни.

# | от Ela Georgieva на 08 септември 2011, 16:20

Чувала съм тази съвременна притча (която обяснява разликата между двата вида конкуренция, за които говорите):

Когато англичанинът види, че съседът му си е купил нова кола, си казва:
- Интересно откъде ли има пари този мошеник? Май трябва да се обадя анонимно на данъчните, да дойдат да го попреслушат...
Когато американецът види, че съседът му е паркирал на моравата си по-хубава и по-скъпа кола от неговата, си казва:
- О, каква страхотна кола си е купил Джон! Трябва да работя повече, за да мога и аз да си я позволя!

Куини, аз пък мисля, че има милиони хора, които не могат да завиждат "по дефолт" - будистите

# | от queen_blunder на 08 септември 2011, 19:41

Да, Krass, съгласна съм, че се сравняваме и с другите, но помъдрявайки, разбираме, че е най-умно да се състезаваме със себе си. Както по-горе Ела беше написала - "със старото ни Аз"- защото всеки от нас има различни способности и напъването да се превърнеш в нещо, за което природата не ти е услужила с дадености, е чиста загуба на време и енергия. Умният човек развива у себе си онова, което притежава, и се насочва в областите, в които е силен.

Няма нищо по-красиво и вълнуващо от проявите на спорстменство по време на състезания, в които хората мерят своя ум и способности. Ех, ако можем да възпитаме такъв вкус у децата си към надпреварата (запазвайки доброто си отношение към съперниците, а не приемайки ги като врагове), те биха живели по-щастливо от нас, съвременните пораснали българи, които изпуснахме юздите и се проваляме като народ.

# | от queen_blunder на 08 септември 2011, 19:43

Ela Georgieva wrote :

Куини, аз пък мисля, че има милиони хора, които не могат да завиждат "по дефолт" - будистите

Да, Ела, може, може, но аз никога през живота си не съм срещала будист ;-)

# | от Krass на 08 септември 2011, 23:09

queen_blunder, понякога, за да се приближа максимално до верния отговор, заставам на противоположна позиция. Нещо като да играеш шах сам със себе си. Интересно е, развива мисленето. В този случай се опитах да направя нещо подобно. В един момент обаче усетих, че тълкуването на завистта може да ни изведе до няколко работещи резултата. Разбирам, че може да съм отегчителен, но имам да споделя още нещо. Ще си помогна с цитат: „Умният човек развива у себе си онова, което притежава, и се насочва в областите, в които е силен. „ Тук вече говорим за конкуренция – може би тук се проявява и духът на благородното. В случая ти пътуваш в същата посока, със същия влак, защото билетът ти е за него. Ти си го избрал. Ама чакай! Защо оня пътува със самолет? И аз искам! Ама той май лети за другаде. Че какво от това? От къде на къде ще лети със самолет! Е, това е завистта. И за да не ставам досаден, приключвам. Винаги приветствам полезните теми. Сигурен съм, че всеки таи поне по една такава в сърцето си. Малко обаче се престрашават да споделят. Що ли го казвам? Ще взема и аз да се престраша...

# | от queen_blunder на 13 септември 2011, 17:09

Krass, изобщо не си отегчителен - напротив. Много ми е приятно да чета разсъжденията ти. (Коментирам късно, че напоследък съм се разпиляла в много посоки и пропускам някои неща.)

Да, много точно си илюстрирал завистта. Тя винаги злобее, когато някой друг е щастлив, защото той е истински човек и е заслужил своето щастие без лъжи и заблуди.

В тази връзка се сетих, че имам нещо любопитно в бележка на стената си във Фейсбук, която стена закрих преди няколко дена, но заради теб отново пускам, за да копирам и пейстна тук написаното в бележката.

Приятелите се познават в щастието

Викингът Гримр стана много стар. Преди години той беше най-добрият вожд и за него знаеха дори в далечни страни. Но сега викингът вече не излиза в морето с бързоходния си дракон. Гримр беше знатен човек. Денем седи викингът на високия пруст, раздава правосъдие и гледа с мъдро око хорските кавги.

Гримр прекарва дълго време с приятели. И сега при него са надошли разни приятели. Гримр наля в делвата медовина и я поднесе, за да пият всички и всеки да си каже най-голямото желание. Всеки казваше нещо различно. Богатите искаха почит. На бедните им се щеше да забогатеят. По-глупавите искаха да започнат живота си отначало, а мъдрите поглеждаха отвъд границата на смъртта. Младите искаха да се отличат в битка, беше ги страх, че животът им ще премине в тишина без победа.

Гримр взе делвата последен, както подобава на стопанин, и понечи да заговори, но се замисли и дълго гледа надолу, а косата падна като бял калпак на челото му. После викингът каза: - Иска ми се да имам приятел, поне един верен приятел!

Тогава се размърдаха около Гримр гостите му, та чак масите заскърцаха, всички започнаха да говорят един през друг: - Гримр – така заговори Олав, който беше дошъл от Мечата долина, - нима не съм ти бил приятел? Когато бързаше да спасиш живота си в изгнание, кой пръв ти подаде ръка и помоли краля да те върне? Спомни си за твоя приятел!

От другата страна се мъчеше да погледне Гримр право в очите викингът Харалд и говореше, а с ръка се заканваше: - Ей, слушай Гримр! Когато врагове изгориха чифлика ти и отмъкнага богатството ти, у кого живя по онова време? Кой построи заедно с теб новата ти къша? Спомни си за твоя приятел!

До него като гарван грачеше много старият Ейрик, по прякор Червения: - Гримр! В битката край Северната планина кой държа щита над главата ти? Кой пое удара вместо теб? Спомни си за своя приятел! - Гримр! Кой не повярва, когато те наклеветиха твоите врагове? Спомни си! - Гримр, ти каза неразумна дума! Ти, вече беловласият и старият, който много си видял в живота! Не е хубаво, че забравяш приятелите си, които са ти били верни дори по време на твоите мъки и нещастия.

Тогава Гримр стана и започна така: - Искам да ви кажа. Помня всичко, което сте сторили за мен; боговете са ми свидетели. Аз ви обичам, ала сега се сетих за една моя много стара мисъл и казах невъзможна дума. Вие сте ми приятели, вие сте ми другари в нещастията и затова съм ви благодарен. Но ще ви кажа истината: в щастието не съм имал приятели. И такива изобщо няма, не съществуват на земята.

Бил съм щастлив много рядко, дори не е трудно да си спомня кога именно. Бях щастлив след битката с датчаните, когато потопихме край Лебедовия нос сто датски ладии. Всички мои дружинници запяха свещената песен и ме понесоха на щит. Аз бях щастлив. И всички ми казваха приятни думи, ала сърцата на приятелите мълчаха. Не съм имал приятели в щастие.

Бях щастлив, когато кралят ме покани на лов. Убих дванайсет мечки и спасих краля, когато лосът искаше да го промуши. Тогава кралят ме целуна и ме нарече най-добрият измежду мъжете. Всички ми казваха приятни думи, но на сърцата на приятелите ми не им беше приятно. Не познавам приятели в щастие.

Всички наричаха Ингерда най-красивата девойка. Заради нея ставаха двубои и в тях загинаха доста хора. А аз я доведох в дома си като жена. Честитяха ми и ми беше хубаво, но думите на моите приятели не бяха от сърце. Не вярвам да има приятели в щастие. При щастие никога няма приятели.

Не помня майка си, а жена ми не живя дълго. Не знам били ли са те такива приятели. Веднъж ми се случи да видя такова нещо. Една жена хранеше бледо и бедно дете, а до нея седеше друго – здраво, и то също беше гладно. Попитах жената защо не обръща внимание на здравото дете, което на всичко отгоре беше и хубавичко. Жената ми отговори: „Обичам ги и двете, но това е болно и нещастно.”

Когато ме сполети нещастие, аз, клетият, се държа за приятелите си. Но при щастие стоя сам, сякаш на висока планина. Човек по време на щастие е много високо, а сърцата ни са отворени само надолу. В моето нещастие вие, приятели, сте живели за себе си. Ще ви кажа и това, че думите ми бяха невъзможни, и в щастие няма приятел, иначе той не ще бъде човек. Всички сметнаха думите на викинга Гримр за чудати и мнозина не му повярваха.

Със съкращения от „Отворените двери”, Николай Рьорих

# | от queen_blunder на 13 септември 2011, 17:16

Krass wrote :

Винаги приветствам полезните теми. Сигурен съм, че всеки таи поне по една такава в сърцето си. Малко обаче се престрашават да споделят. Що ли го казвам? Ще взема и аз да се престраша...

Krass, ще се радвам да прочета твоята полезна тема и със сигурност ще коментирам, но трябва да те предупредя, че оценителната ни система може да ти повлияе демотивиращо, ако й обръщаш внимание, тъй като тук често пъти се пишат необосновани минуси.

Затова човек трябва да вярва най-вече на себе си - на собствената си преценка и на добронамерените свои читатели.

Ще чакам да се "престрашиш" :)

# | от Meri Nikol на 21 септември 2011, 18:48

Мисля, че мястото на това е точно тук. Дали става дума за завист, злоба или омраза няма значение- все неща, които разяждат душите на изпитващите такива чувства.

http://www.trainersdepot.org/2011/06/blog-post.html

Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Завистта като двигател на прогреса :)

RSS за коментари Коментари

Връзки

Приятели