+10 16 гласа

Завистта като двигател на прогреса :)

Наблюдавам си наоколо и си разсъждавам върху явлението "завист". Стигам до извода, че съм грешала, окачествявайки го като отрицателно човешко качество и дори, заклеймявайки го като обществено зло, защото завистта в определени случаи може да се прояви и като двигател на прогреса. 

Ще илюстрирам с пример какво имам предвид. 

Представете си стандартната ситуация, в която се поражда завистта: лицето Х притежава нещо, което лицето Y няма и е невъзможно да го придобие, защото природата си казва тежката дума. Лицето Y обаче копнее да внуши на околните, че е нещо по-, по-, най- от лицето Х, заради което e силно мотивирано да докаже на света, че притежава велики способности, че е по-умно и по-способно. 

Съответно - то се втурва да действа, употребявайки всякакви начини и средства (повечето целящи да съсипят имиджа на лицето Х, разбира се!), но пък вследствие на отделни негови показни действия – понеже лицето Y все се сравнява и иска да надскочи лицето Х –  се оказва, че в крайна сметка обществото има полза. 

Лицето Х се чуди дали да се ядосва, че персонално се опитват да му навреждат, но тъй като вижда, че завистта понякога дава и известни положителни резултати за други хора, си казва, че това е чудесно, браво, нека завистниците да се стараят да го надскачат, щом като това така силно ги мотивира да бъдат активни,  действени и дори полезни в стремежите си да убедят света, че са по-способни от него. 

Желая успех на всички начинания, принасящи обществена полза, без значение кое ги е провокирало да се случат! ;-)